Днес, 2 май, пред паметника на делегатите от Първото Велико Народно събрание на България, на историческата местност Оборище, се събраха десетки признателни българи за всенародно поклонение пред подвига им.

Събитието започна малко преди 11,00 ч. с тържествен молебен-водосвет, отслужен от Архиерейския наместник на Панагюрска духовна околия Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Атанас Манолов и духовници от Панагюрска духовна околия.

Водещ на събитието бе председателят на Общински съвет – Панагюрище Христо Калоянов. В словото си към присъстващите той припомни защо подвигът на първите български народни представители, събрали се на това място преди 142 години, е толкова голям:

„До изграждането на своя собствена държава всяка нация извървява свой собствен и неповторим  път. Нашият исторически път до изграждането на Нова България е дълъг пет века – изпълнени със зловещите белези от турското робство, с жестоките посегателства върху вяра, чест, традиции, памет, духовност. Последните стъпки по този път са извървени от сякаш избраните от Господ  смели мъже, оставили имената си върху този скромен, но свят за всеки българин паметник. Това райско кътче в дебрите на Средна Гора е най-романтичното място, на което е създавана държава. Вярно е, първият български парламент не е заседавал в палата на велик владетел и в зала, блестяща с мрамор и позлата.
Първите български народни представили са се клели да умрат за България, за да имат децата им силна и свободна Родина, тук, под белите стволове на оборищенските буки. Това не е случайно и това не е екзотика. Над тези „ангели“, както ги нарича Захарий Стоянов, е бил единствено Господ. Той е единственият свидетел и вдъхновител на страшните думи, разтърсващата клетва и съдбовните решения. Затова и Господ чу думите им, прие саможертвата им и благослави България.
Тук в сърцето на Средна Гора е и сърцето на България. Както казваме ние в Панагюрско тук не се идва на гости, тук не се идва на разходка, тук се идва на поклонение. Днес ние сме тук не само да се поклоним пред героите, не само да се прекръстим и да оставим цветята и венците си. Ние сме тук, за да се пречистим, да изхвърлим злобата и ненавистта, да се докоснем до светостта и да си тръгнем заредени с онази българска вяра, която ни дава физиономия, която ни зарежда с енергия и увереност да творим добро и да бъдем единни.
А именно единението е онази линия на живота за нашата държава, която през годините ни е носила слава, авторитет и самочувствие. Случайно ли е, че тук, където се е родила българската държавност и е изкристализирал националният идеал, само девет години по-късно, на 2 септември 1885 започва и Съединението, което е венецът на националното ни Възраждане. Това е урокът на Оборище, който за съжаление май трябва да учи от А, Бе, всяко следващо поколение.
Този урок е труден, заветът на оборищенци тежи, но тяхната воля е да бъдем единни, да бъдем горди и честни, да бъдем българи!“, каза в обръщението си той.

Поздравителен адрес бе получен от председателя на Народното събрание на Република България Цвета Караянчева.

„За мен е изключителна привилегия като председател на 44-тото Народно събрание да Ви поздравя днес, когато сте пред олтара на Оборище. Този свещен паметник ни зове към единение, защото такова е посланието на „Народното събрание“ от 1876 година – „общонародните работи да бъдат общо решавани“.
С право днес твърдим, че именно народните представители на Оборище полагат основите на българската парламентарна демокрация. Зидат темелите на свободна България. Обричат се на гибел в името на Отечеството и изковават скелето на онази чиста и свята Република, в която съдбините народни се решават с вишегласие.
Тия неустрашими първостроители на българската държавност, свикани на Оборище като съзаклятници, под вънкашност чужда, за да не будят подозренията на османската власт, бележат с делото си една от най-славните страници на историята ни.
В поздравителния адрес пише още: „Нека не само на този ден помним примера на тогавашните народни избраници и техните усилия България да бъде свободна държава, където правата на всички граждани са еднакво зачитани от Закона. Този дух на равноправие, съзидание и респект е вграден и в основите на днешната демократична България.
Посланието на Оборищенци, че пътят на националната ни свобода и независимост преминава през принципите на демокрацията и равенството, са валидни и днес. Те приобщиха българския народ към голямото европейско семейство. Защото Оборище – тази камара без лордове, няма аналог в европейската история.
…И без никой днес и да мисли да се съизмерва с нашите велики предци, длъжни сме да продължим тяхната кауза – да работим за съхраняване на духа на съгласието на всички важни въпроси на нацията и всички заедно да отстояваме принципите на българската държавност.“

В знак на преклонение пред саможертвата на Оборищенци, пред паметника бяха поднесени венци и цветя.

Тържествената програма на 2 май за отбелязване на 142 години Априлска епопея продължи с празнична програма пред хижа „Оборище“, в която участваха Вокална група „Китка“ при Народно читалище „Виделина-1865“, и народният изпълнител Христо Косашки.