Миналата седмица излезе от печат нова знакова книга, посветена на литературното творчество на редица панагюрски автори – поети, прозаици, художници. Книгата е наречена „Юбилеен алманах „Виделина“ и е посветена на 140-годишнината от избухването на Априлското въстание, 150-годишнината от основаването на Народно читалище „Виделина – 1865“ и 65-годишнината от създаването на Литературен кръжок „Богдан Овесянин“ с творчески приемник „Литературен клуб „Виделина“.

Изданието се подготвя с много вълнение от две години. То е инициатива на Читалището и дава представа за литературните постижения на местните творци в поезията, прозата и изобразителното изкуство от поне половин век назад, та до наши дни. Авторите в него са добре познати от близкото минало или съвсем млади имена, с чиито произведения днешният читател има шанса да съпреживее отново чувствата, заложени в гените му от предците, както и, макар и в по-ограничено пространство, да види истината за днешните си пристрастия.

Алманахът се издава с подкрепата на общинския Проект за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно“. И това е поредното издание по тази програма, с каквато не всяка община може да се похвали.

Какво ще видят в нашето настояще идните поколения чрез Алманах „Виделина“

Юбилеен алманах „Виделина“ излезе тази седмица на книжния пазар в Панагюрище. Книгата е дълго подготвяна и дълго очаквана от местните литературни среди. Съставители са Мария Бегова и Стоян Радулов, а в редакционната колегия влизат влизат Дарина Дечева, Иван Станчев, Красимира Василева и Тотка Лунгарска.

Стихове и проза от 46 автори четем в сборника. Авторски творби на панагюрски художници, повечето в пълноцветна отпечатка, допълват книгата, която има амбицията да събере най-добрите творби, подчинени на три основни теми. Темите, обявени в Посвещение, са: Априлско въстание, Читалище „Виделина“ и Литературен клуб (към читалището).

Творбите са подредени тематично, четем във финалния от редколегията текст „Към читателя“. И наистина има необходимост от това пояснение, тъй като в страниците напред тематичният подбор трудно се осъзнава, особено в третата част, където намират място някои по-„нетематични“ текстове.

Изданието, инициирано от екипа на НЧ „Виделина“, е разнообразно и по генезис, и по подредба. Това е алманах, тоест дава свобода, пространство и обхват в избора на творби. Филолозите това го разбират, а в редколегията и съставителите има трима такива, при това с утвърдени имена. Подредбата на творбите, макар леко объркваща, най-малкото заради липсата на Съдържание, има своята логика. Логиката в случая не е литературна, както се очаква, а по-скоро историческа, което пък „се бие“ с термина „литературен алманах“.

Леко досадно е ровенето из страниците на Алманах „Виделина“, ако искаш да добиеш представа за стила на авторите, да ги видиш в някакъв темпорален или стилистичен контекст. Но явно идеята не е била да се представят авторите, а по-скоро темите. Затова във всяка част се четат творби, създадени през дистанция от няколко десетилетия, незнайно с какво начало. Тук много щеше да ми помогне една простичка датировка на творбите.

В противоречие с казаното в предходния абзац обаче идва мисълта, че ценностните произведения не се нуждаят от датировка – те са общочовешки и непреходни. Та затова си мисля, че може и да греша. Но няма как да чета по еднакъв начин Цвятко Събев, например, и Дарина Дечева, например, за да отдам дължимото признание и разбиране на стилистиката, образността и посланията им. Книгата събира неравни по възраст, по творческа мощ и по естетика автори, а художниците май са приложени за цвят.

Панагюрски творци, живеещи тук или надалеч, но емоционално свързани с родния край дават своя художествен прочит на минало и съвремие в новия Литературен алманах „Виделина“. Книгата има своето неповторимо място днес. Ще го има и в живота на идните поколения, като свидетелство за творческия свят на панагюрци, неистово свързани с вълнуващата история на дедите си. Но преди всичко като история на един период, който ние днес наричаме странен, но в бъдещето може би ще го наричат красив. И дано е така, дано Алманахът бъде бъдещо основание за такова определение.