Форма на висша почит е вписването на нечие име в Мемориалната стена в двора на Музея в Панагюрище. Началото й е поставено през 2006 г. Колко са личностите, почетени чрез нея, кой е първият, кой е последният … Кой помни с днешна дата?

И как да се запомни, когато решение се взима от съветниците, без обществено обсъждане. Нека бъдем точни – общинските съветници са представителна извадка от обществото и като такава имат право да обсъждат подобни въпроси, както и всички важни теми, свързани с развитието на общината. След избирането им като представители на определена политическа сила, те вече стават представители на всички хора и всички трябва да им се доверяват. Така е по закон, така е и по право.

Има теми обаче, които общинарите трябва да обсъдят с обществеността, преди да взимат решение. За да бъде тяхното решение информирано, за да бъде отглас от общественото настроение.

Има наредба, някаква. Точна или не, тя трябва да се спазва, а ако не я харесвате, господа и госпожи съветници, ремонтирайте я. И тогава гласувайте по теми, за които знаете, че ще предизвикат спорове. Прецизирайте си и процедурите. Тогава никой няма да си позволи да ви каже нито „срамота“, нито „хвала“. Няма да има нужда и от последващи писания до инстанции.

На гласуване бяха подложени две „кандидатури“ за вписване в Мемориалната стена. Доста различни по своята същност – на педагога Атанас Сугарев и на откривателите на Съкровището братя Дейкови. След тях ще има и други.

Много панагюрци са достойни за Мемориала. Сега от Музея подават още четири имена … Ще стигне ли стената, питам, не без чувство за хумор.

Значи трябва да се прецизира не само процедурата, но и критериите. И отново ще подчертая важността на общественото обсъждане. Практиката за такива обсъждания не е много читава обаче. Серия покани на ОбА остават без отзвук и в срещите доминират хора от администрацията. Гражданството го няма. Но не гражданството е виновно!

Тези дни пробвах с анкетиране на случайни хора по темата. Без какъвто и да е подбор и професионализъм. Темата чувствам като болезнена и затова не се престарах, още повече че първите впечатления не бяха добри. От запитаните около 10 млади хора на възраст от 25 до към 35 години малцина знаеха, че изобщо има такава тема в Панагюрище. Какво повече да питам. От по-възрастните пък мненията бяха май 50 на 50 процента.

В тази статия публикуваме мнения, които сами дойдоха до редакционната поща, без да бъдат инспирирани, както и без редакторска намеса. Готови сме да дадем форум на всеки, който иска да сподели мнението си с обществеността. Нещо като обществено допитване пост фактум.

______________________

Дарина Дечева
Защо съм „за“ вписването на имената на братята Дейкови и Атанас Сугарев на мемориалната стена на славата в Историческия музей?
Защото говорим не просто за личности, а за емблеми. Панагюрското съкровище е една от емблемите на града ни, което автоматично превръща откривателите му също в емблема. Емблема на честността, на почтенността, ако не на друго. А почтенността във всяко едно време е добродетел, която блести от чистота. Защото не е толкова важно дали ще имаш очи за това какво точно откриваш, а да имаш сърце и дух да посветиш хората след теб в тайнството да виждат отвъд видимото. Отвъд случайността на находката и златото в съдовете да видят и открият у себе си (и за себе си) честността и усещането за родова принадлежност. А Учителят Атанас Сугарев отдавна е заслужил привилегията да бъде наричан „духовната емблема“ на Панагюрище. С краеведската си дейност, с обществената си такава, със светлостта на личността си, с чутовната сила на родолюбието и интелекта си. Къде, ако не на тази стена, да стоят имената на тези хора? На такива хора изобщо, които са все по-малко? В стените на сърцата на всеки, докоснал се до делата им и усетил мощта на посланията в тях? Те отдавна са там, сигурна съм. Но вписването им на една друга, обществена стена на славата, единствено би потвърдило способността ни за единство. И наличието на памет. И ще бъде категорична заявка за видимостта на дух и добродетели, с каквито навсякъде и във всичко навън ни се иска да ни припознават и окичват. Нека си го заслужим тогава. Иначе ще е просто една лъскава тенекийка на ревера ни.
Не емблема.

______________________

Красимира Василева
Панагюрище се извисява в историята на България с три неща – високи духовни постижения, бунтовния Април и златното съкровище. Тези символи посрещат пътника още на входа на града. Те са славата на средногорския град, който поддържа жива паметта българска. Вечността и безсмъртието имат една основа – паметта.
Атанас Сугарев е от онези будители и родолюбци, отдали живота си за съхраняването на паметта за Панагюрище. Делото му по своята дълбоко научна методика е равно на Марин-Дриновото, по своето родолюбие на делото на Братя Миладинови.
А откритието на Братя Дейкови, с което се слави градът, и тяхната честност са достойни за слава.
Място за две паметни плочи в музея има. И вярвам, че има и желание там да бъдат имената и на Атанас Сугарев и на Братя Дейкови.

______________________

Дима Дюлгярова
Всеки панагюрец знае, какви са приносите за града ни, от страна на Атанас Сугарев и Братя Дейкови.
Наред с нравствените, морални и духовни дела, Атанас Сугарев е родоначалник на музейното дело в Панагюрище. Едно от отличията, които е получил е златен почетен знак на общината „ За заслуга към Панагюрище“– първа степен (1978).
Братя Дейкови – откривателите, честните и почтени граждани, благодарение на които Панагюрище придобива световна популярност, заслужават нашата почит и уважение. При откриването на златното съкровище, Павел Дейков, най-големият от тримата братя, казва: „Това нящо е само за музея“.
Нека, наред с всичко това, бъдем съвестни и будни граждани. Да уважим делата на тези велики панагюрци, като поставим паметни плочи в музея. Да сведем главите си в знак на почит и да замълчим.

______________________

Стоян Радулов
В нито едно време, обективно погледнато, хората не са били доволни от настоящето си и, имайки малко надежди за бъдещето, винаги са били склонни да украсяват миналото с цялата палитра на въображението си. В този смисъл трябва да боравим с фактите, а не с желанията си. А фактите са следните, ако се вгледаме в живота на Атанас Сугарев – той е активен учител, просветител, възпитател, читалищен деец, изтъкнат хоров диригент, журналист, публицист-документалист, сътрудник и дългогодишен редактор на вестник „Оборище“. Лично за мен той е един от строителите не просто на съвременно Панагюрище, а на духа на съвременна България, ако стъпя върху оценката на Симеон Радев. Затова искам да цитирам дъщерята на друг един такъв изтъкнат публицист и краевед от Панагюрище, какъвто е Панчо Шопов – актрисата Лиляна Шопова: „Учителят Сугарев е един от малкото останали апостоли на нашата земя. Посветил живота си на идните поколения, със своята неувяхваща памет и обич към всичко българско и родно, прави чест на борческо Панагюрище. Скромен, чист, всеотдаен родолюбец, той не пишеше за пари, награди и слава. Искаше само – с многогодишните си търсения в нашата история, да накара своите съграждани да се почувстват по-чисти, по-силни и по-горди. Този човек би трябвало да тачим като светец.“ Смятам, че това е достатъчно красноречиво и очертава отговора на въпроса дали името на Атанас Сугарев – Учителя, има място върху Мемориалната стена на заслужилите панагюрци. Нещо повече – не считам този въпрос за дискусионен, пък и мисля, че една нова визия за бъдещето ни винаги е имала нужда от една ясна консултация с миналото.

______________________

Екипът на Историческия музей в Панагюрище разпространи свое становище, в което се изразяват няколко позиции:
1. Решенията за поставянето на плочи с имената на достойни хора трябва да става след обществен дебат.
2. Има съгласие за Атанас Сугарев.
3. За братя Дейкови се предвижда скулптурна фигура в трезора
4. Музеят предлага нови 4 имена.
Предоставяме мнението на Музея, изразено в писмо от неговия директор доц. д-р Атанас Шопов в резюме.

______________________

______________________

Ето и факсимиле от брой на в-к „Оборище“ от 14 август 2003 г., в който са публикувани първоначалните критерии, на които трябва да отговарят личностите, предложени за включване в Мемориалната стена: