Лушка Караянева

Лушка Караянева

По време на Втората световна война през есента на 1943 година започват масирани и жестоки бомбардировки над София и други значими обекти и градове в България. Налага се евакуация на населението,пострадало от тях, в провинцията. В Панагюрище е евакуиран Царският военно – симфоничен оркестър с диригент проф. Саша Попов. И както пише Спас Мечев в книгата си „Евакуацията в Панагюрище – тревога и духовен подем” – издадена през 2002 година: „На фона на голямото разнообразие от институции и личности, евакуирани в Панагюрище, безспорно най-ярко се откроява Царският военно – симфоничен оркестър.”

В съзнанието на панагюрци този оркестър остави трайни следи. А душата на оркестъра беше неговият диригент и създател – Саша Попов. В детската ми душа са запечатани много ярки спомени от това присъствие. За малкото Панагюрище това беше вид шанс и голяма културна придобивка. Очите на панагюрци не се откъсваха от красивите униформи на 100-те оркестранти. Огромно впечатление правеше културното им поведение. Гражданите на Панагюрище, както и хазяите им гледаха на тях с уважение и гордост. Репетициите си оркестърът провеждаше в залата на читалище „Виделина”.

По време на репетициите музикално надарените младежи от Панагюрище са имали възможността да присъстват на тях. Някои родители са пращали децата си на частни уроци при оркестранти. По-късно някои от тези деца влизат в състава на създадения ансамбъл „Ралчо Сапунджиев” с диригент Делчо Радивчев.

За осем месечното си пребиваване в града ни бяха изнесени няколко концерта пред неговите жители и гости. Няма да забравя как посетихме един от тези концерти. Чрез адвокат Иван Деянов баща ми се беше запознал с диригента, който от своя страна беше поканил нашето семейство на концерта. Вълнението преди концерта беше голямо, и когато се появихме пред читалището, видяхме, че Саша Попов ни чака, както беше обещал, за да ни настани на местата ни в залата. След това бързо се изкачи на сцената при своите оркестранти.

Необяснимо вълнение ме беше обхванало не от това, че съм разбирала симфоничната музика или пък от начина на изпълнението й, а от самата тържествена обстановка, от поведението на диригента на сцената, от създадената в залата атмосфера.
Спомням си, че на този концерт бяха дошли и хора от Пловдив и Пазарджик.

По време на евакуацията професор Саша Попов живееше в дома на Стоян и Рад Кекови.

Завинаги в музикалната съкровищница на човечеството

120 години от рождението на проф. Саша Попов

Легендата Саша Попов е вълнувала и вълнува поколения любители на музиката у нас и в чужбина.

Роден е на 12 юни 1899 година в Русе, където през 1891 година е основано първото в България филхармонично дружество, в семейството на музиканти. Той е първото българско дете – чудо. Едва четиригодишен Саша Попов започва да учи цигулка. Когато навършва пет годинки семейството му се премества в София, където той постъпва в частното музикално училище, а седемгодишен прави първото си концертно турне из България. Пътят му към бързото завладяване на световните сцени е открит.

Панчо Владигеров (вляво) и Саша Попов (вдясно) в началото на 50-те години, когато Саша Попов е все още диригент на Софийската филхармония

През 1908 година – едва деветгодишен, заминава за Виена, където завършва Виенската консерватория. Негови преподаватели са Карл Пирл и прочутият педагог Отокар Шевчин.

Още като студент на 15 и 18 години гастролира в Загреб, Турция, свири пред руския император в Петербург, който го отрупва с подаръци, в Одеса… През 1917 година се завръща в България, за да отбие военната си служба. Става концерт – майстор в Софийската опера, а гастролите му в Стокхолм, в 74 градове в Германия, умножават световната му известност. Той става един от петте най – известни цигулари в света. Но солистичната му изява се оказва недостатъчна. Още когато Саша Попов е знаменит цигулков изпълнител, посрещан с възторжени аплодисменти и овации на много концертни сцени и професор по цигулка в Държавната музикална академия в София става основател на професионалното музикално дело в България. Към края на 1928 година, с подкрепата на Димитър Хаджигеоргиев създава академичен симфоничен оркестър (АСО) с основни участници от великия по състав студентски оркестър. Гастролите с оркестъра из цяла Европа надхвърлят над 250. През цялото това време негов пръв помощник, плътно до него, е била неговата съпруга – пианистката Вера Бонева.

През 1936 година той създава и ръководи царския военен симфоничен оркестър (ЦВСО) – днешната Софийска филхармония. На своето историческо турне в Италия през 1939 година оркестърът грабва сърцата на музикалните италианци с изпълнението наизуст на шеста симфония на Чайковски. През 1942 година следва турне на оркестъра в Румъния, където солистка е съпругата на Саша Попов. През 1945 година създава Варненската филхармония. На 15 април 1947 г. оркестърът се отделя от радиото и се обявява като самостоятелна институция под името Българска народна филхармония, а от 1949 г. е преименуван в Софийска държавна филхармония. Оттогава започват концертите на оркестъра „на колела”.

Диригентът Саша Попов често наема по два камиона за превоз на оркестрантите до фабрики и заводи от различни градове и села. Оркестрантите свирят на работниците седнали на пейки в камионите. Саша Попов е създател още на Плевенската и Русенската филхармонии. Негова е инициативата за мартенските музикални дни. До 1956 година диригент на Софийската филхармония остава проф. Саша Попов.

На 11 февруари 1956 година по решение на властимащите е пенсиониран. И няма нито един глас в негова защита. А той е в разцвета на силите си. При това е магнетична личност, привлича в оркестъра добри музиканти от цялата страна, грижи се за тях, помага им за разрешаване на лични проблеми. Безкомпромисен професионалист, взискателен към работата на състава, в това число и към себе си. Но музиката неудържимо го влече. През 1958 година проф. Саша Попов създава най – младия музикален състав – колегиум за камерна музика. Ето как той мотивира появата на новата формация: „В общия възход на музикалното дело у нас, камерната музика като че ли изостава. А тя заема значителна част от човечеството… Необходимо е да влеят усилията на институт, който да я изпълнява и популяризира”.

Саша Попов като млад цигулар- виртуоз, през 30-те години, признат от световната критика за” един от петимата най-големи цигулари” в света

Огорчен от нелоялното отношение на власт и завистливи колеги, след развод с Вера Бонева, през 1962 година, проф. Саша Попов напуска България. Последователно работи в Тел Авив, Израел, Кайро, Египет, след което се установява постоянно в Пасадена, край Лос Анжелис. Тук го оценяват високо, прави много концерти и става първият български диригент, ръководел оперни спектакли там. Ръководел е и камерни ансамбли в Лос Анжелис.

Световно признатият цигулар на века, а след това и като диригент, е забравен. Признание – никакво. До днес по никакъв начин не е отбелязано неговото присъствие в музикалния живот на България. Дори и за 110-годишнината от неговото рождение не е удостоен с малко внимание. Само русенската община е назовала една улица с неговото име. Едно е сигурно, че неговите даровити колеги – музиканти няма да го забравят.

През целия престой в САЩ той иска да се върне в България, но не му е разрешено. Това става чак на 12 август 1976 година, но по пътя за летището в Лос Анжелис, силно развълнуван, сърцето му не издържа и той умира от инфаркт.

Професор Саша Попов е баща на оперната певица Валери Попова и дядо на Александрина Пендачанска.

Независимо през какви периоди на живота си е преминал проф. Саша Попов, той остава завинаги в музикалната съкровищница на човечеството.