Лушка Караянева
„Обесването на Васил Левски,“ худ. Борис Ангелушев
На 6 август 1878 година Софийския градски управителен съвет изпраща до всички общини на Софийска губерния писмо с апел: „да ся въздигне памятник на най-деятелния и самоотвержен патриот, неуморим поборник за политическо възраждане на България, священодякон Игнатия Левски”.
Още при втория кмет на София Димитър Хаджикоцев, Софийският общински съвет решава да издигне паметник като израз на признателност пред делото и живота на Васил Левски.
Историята на изграждането на паметника продължава 13 години с прекъсвания поради липса на средства и на опит. През ноември 1878 година кметът Димитър Димов, последният назначен кмет от Временното руско гражданско управление, следи за хода на започнатия строеж на паметника и моли Алабин да разреши Софийската община сама да се свързва с другите общини за събиране на помощ „по това народно дело”.
Голяма е заслугата на княз Алабин, губернатор на Софийска губерния, за изграждане на паметника на Васил Левски. Той не само подкрепя, но и насърчава изграждането му.
През следващата година на 15 февруари е изпратено писма – обръщение до 44 града в страната за набиране на средства. Постъпват суми само от 12 общини, но те били крайно недостатъчни. Приготвеният проект от архитект А. Колар, първият общински архитект на София, е бил по-различен от сегашния. Налага се Колар да го промени в днешния му вид.
В продължение на пет години по изграждането на паметника работата е преустановена и изоставена. Съграденото започва да се руши. Нараствало възмущението сред интелигенцията и останалите граждани. По този повод видният възрожденец и строител на България Константин Величков пише стихове със заглавие „Паметникът на Левски”, в които изразява недоволството си от забравения строеж:
„Коя ръка е там хвърлила,
тез камъни? Кой тъй без жал
с таз памет светла, мила
безсрамно се е подиграл?”
В защита на паметника издигат глас през 1880 година Константин Иречек и Захари Стоянов.
По време на второто кметуване на Димитър Хаджикоцев Общинският съвет решава да възложи построяването на паметника на специална комисия. Обсъжда се въпроса за мястото на паметника, съобразено с новия градоустройствен план, т. е. На 15 метра от мястото на бесилото и където е бил започнат строежа. От това място се дава възможност паметникът да се вижда от четирите посоки отдалече, тъй като е на кръстопът.
Комисията е имала желанието да издигне над паметника статуя на Васил Левски в цял ръст, но това изисквало значителна сума от 150 хиляди лева, която на могла да се събере.
Председателят на комисията предлага на поетите Иван Вазов, П. Славейков и Ст. Стамболов да подготвят по един куплет за надпис на паметника. Проблемът със средствата затруднявал реализацията на взетите решения. На изпратеното възвание до общините за доброволни дарения се отзовали само Троян, Дупница, Видин и Русе. По тази причина комисията прекратява преговорите с пражкия скулптор Страховски, на когото било възложено изработването на барелеф на портрета на Левски в кръгла рамка с лавров венец. Неподходящо затруднение създават и жителите на село Бояна, които не позволяват да се използва боянския гранит за изграждането на паметника и по този начин забавят каменоделската работа. По-късно проблемът е разрешен, скалата е предоставена за строежа, а боянчани получават за гранита 10 наполеона.
Голям е приносът на софийския кмет Димитър Петков – възрожденец, общественик, публицист, политически деец и опълченец, преобразил София в нов европейски образ. Той поема изцяло в свои ръце окончателното завършване на паметника през 1891 година. Народното събрание на два пъти гласува сума от 20 хиляди лева.
Барелефът се изработва от виенския скулптор Рудолф Вейри с консултацията на виенския архитект Емил Ритетер фон Фьорстер, който проектирал сградата на софийската минерална баня. Синджирите били доставени от фабриката на Вагнер във Виена през 1892 година.
Изграждането на паметника от горната част на основата до най-високия корниз извършва Абрамо Перукети, каменоделец, италианец по произход. Бронзирането на металните части се прави от софийски майстори.
На 22 юни 1891 година специална комисия приема паметника, а тържественото му откриване и освещаване става на 22 октомври 1895 година.
Паметникът е осветен от софийското духовенство, открит с тържествени думи от Фердинанд и прочувствено слово от Стоян Заимов за Левски и неговото свято дело:
„… Българе, помнете, че свободна България е създадена за свободни българи, за свободни граждани на свободна страна. Нека духът на Левски – Ангел – хранител на българската свобода – навеки веков да лети в небесата нашенски, да лети в небесата на целокупна, свободна и независима България…”
Вестник "Време 2001" - Панагюрище - новини от региона на Средногорието 