Творческа среща с автора в Читалището

В петък, 22 март, по покана на Читалището и с организацията на Иван Станчев в Панагюрище гостува поетът Кръстьо Раленков. Той е роден в Панагюрище през 1965 г. и живее тук до десетата си година, след което родителите му се преместват в София. Там по чисто езикови причини от фамилията му изпада едното „е“, което вероятно бащата ползва като самозащита, тъй като е имал „по-различни“ политически убеждения.

Поетът завършва философия в Софийския университет и може да се каже, че в поезията си представя диалектическия си поглед към света и към живота.

Работил е като сценарист, преподавател, дори директор на училище, носител е на Славейковата награда за поезия за 2012 г., както и на редица други награди от национални литературни конкурси.

Първата му стихосбирка, „Денят на еднодневката“, е издадена със съдействието на община Панагюрище.

Любовта го отвежда в Пловдив, където живее през последните седем години.

В срещата в Читалището съпругата му Бойка Андреева представи човека и поета емоционално и деликатно: „Той е зодия Близнаци. Понякога   него живеят повече от две личности. Написаното от него е вярно на миналото и носи оттенъка на класическата поезия. Но не е такава. Едновременно с това излъчва отблясъците на модерното … той е истински и искрен.“

След като прочете свои стихове, поетът поясни защо стихосбирката му се нарича „Кислород“. Кислородът е необходим за оцеляването ни, но той също пали и убива.

Мъдростта и талантът на Кръстьо Раленков се сливат с екзистенциалните му възгледи:

Нямам представа как се умира.

Как се живее също не знам.

За него небето е „тефтер с вересии“.

Красимира Василева

 

Редактиране

Пълен с чужди думи до тъга, до гуша,

никна на терасата, пуша и се вслушвам

в зов на нощна птица. В прилива на тъмното,

в мисълта, че някога и без мен ще съмне.

Луд творец, животът, книгата си пише.

Но смъртта задрасква всеки ред излишен.

Грозни, уморени, тя ни редактира.

И не е трагично, че ще се умира.

Никой не е важен толкова фатално.

Няма шампиони. Няма спринт финален.

Има постепенно спиране на място.

Его, на което вече му е тясно.

И една безвкусна тинеста патетика.

Докато смъртта ни учи на естетика.