Лечителят на панагюрските въстаници – Георги Атанасов Зафиров е роден в Пещера през 1838 година, в семейството на лекаря Атанас Зафиров. През 1856 г. заминава да учи фармация в Румъния. Тук той установява връзки с българските емигранти и съчувства на техните бунтарски настроения. През 1863 година се завръща от Букурещ с две дипломи – по фармация и медицина. Започва практика като аптекар в Копривщица. Тук се запознава с панагюрския комитетски деятел Петко Бояджиев, който работел като обущар и в същото време пропагандирал пред копривщенци идеята за освобождение. В своята конспиративна дейност той имал съдействието на терзията Стефан Попов от Търново. По-късно Зафиров и Попов се преместват да живеят и работят в Панагюрище.

Аптеката на Георги Зафиров в Панагюрище

През 1870 година Левски посещава Панагюрище и престоява тук няколко дни. Зафиров и Попов се срещат с него два пъти. Ето какво си спомня Зафиров за Дякона и първата си среща с него: „В това време пристигна в Панагюрище един млад човек, хубавец, който нарече себе си комисионер. Той започна да ми разправя, че в Букурещ започнало да се работи по освобождението ни…”

Георги Зафиров

Веднъж на Апостола се наложило да нощува в бедната квартира на Попов, но понеже последният живеел сам и нямал възможност да направи прилична вечеря на непретенциозния си гост, помолил Зографов да се погрижи за вечерята. За нея Зографов си спомня: „Приех с благодарност да се погрижа за вечерята.” На нея Левски се представил като търговец на бало (домашно тъкан вълнен плат).

Втората среща с Левски става през 1871 година, когато той е бил придружаван от Ангел Кънчев и Димитър Общи. Отседнали да нощуват в Балабановия хан. На срещата в хана освен Зафиров били още Стефан Попов и учителите Константин Десимиров и Искрьо Мачев. След като поговорили, двамата учители и Левски отишли в класното училище край река Луда Яна, в което ги чакали и дреги комитетски съзаклятници. От думите на Зафиров се разбира, че и без да е членувал в комитета, е бил посветен на някои негови работи. С комитетското доверие се ползвали и други хора. Те били охранители, куриери или хора, укривали Апостола в домовете, в които е нощувал. В навечерието на въстанието Георги Зафиров, както и всички панагюрци, се поставят на разположение на военния съвет. На него било възложено да организира медицинското обслужване в града, с оглед на очакваните военни действия. Той приготвя и предава безвъзмездно необходимите медикаменти и превързочни материали на стойност 22 хиляди гроша – внушителна за времето си сума, като част от тях взема на кредит от Пловдив. Снабдява с всичко потребно и Хвърковатата чета на Георги Бенковски.

След обявяването на въстанието той преглежда и лекува безплатно населението на Панагюрище. Обикаля позициите и превръзва ранените. Когато турците нахлуват в града на 30 април, семейството на Зафиров заедно с други семейства се укриват в по-сигурна къща. Но за нападателите не е било трудно да разбият пътната врата и да нападнат укрилите се хора. Някои, изплашени до смърт, успели да избягат в Сираковата къща, в която прекарали три денонощия без хляб и вода, но били открити отново. Зафиров в този момент спасил живота си, благодарение на втората си съпруга Марийка, която дала богат откуп на турците.

Аптекарските везни на Георги Зафиров

Заловени били 418 души, завързали ги със синджири и ги закарали пеша в Пазарджик. Натикали ги в Куршум хан, разследвали ги и жестоко ги изтезавали. После ги подкарали за Пловдив заедно с пазарджишките затворници, между които е бил и Константин Величков, който се е старал да вдъхне кураж на отчаяните. В Пловдив били подложени на тежки мъчения в продължение на 80 дни. За някои от тях, в това число и за Георги Зафиров, били издадени смъртни присъди, но благодарение на дадената под натиска на европейските сили амнистия, изпълнението им било отменено.

При завръщането си в Панагюрище Георги Зафиров намира дома си в развалини. Аптеката и къщата му са ограбени и изгорени.
Останали без препитание и покрив, двамата с Марийка отново строят дом и аптека, като при това Зафиров не спира да обслужва безплатно панагюрци.
След освобождението на града от руските войски през декември 1877, първата му грижа била да изплати дълговете си, направени по време на въстанието. Когато го питали защо държавата не поема изплащането на тези заеми, той отговарял: „Дългът към Отечеството не се заплаща с пари!”

Въпреки трудностите да издържа многобройното си семейство с шест деца – три от първия му брак (съпругата му починала) и три деца от втория брак, той се отказва от предложената му поборническа пенсия.

Две внучки и един внук на аптекаря поборник също избират неговата професия.

Георги Зафиров умира през 1910 година.

Лушка Караянева