Бариерите на третата възраст

1 октомври – ден на хората от третата възраст

Photo by Pixabay on Pexels.com

В кой момент от живота човек излиза от зрялата възраст и се влива в редиците на старите хора? Стареенето е общочовешки процес, който засяга индивидите различно. В някои общества пенсионирането е фактор, който поставя хората в категорията на третата възраст, но тази административна мярка е неточно отражение на действителното състояние на нещата.

Вярно е, че стареенето е универсален и необратим процес, но той засяга по различен начин социалните групи и отделните хора. Тези, които имат здрава физика и които са със здравословни проблеми. Професиите, които хората са упражнявали до пенсионирането си играят важна роля, тъй като условията, при които са работили са различни. Едни професии са по леки, други по-тежки.

Въпреки, че мерките за пенсионирането засягат много хора, по-голямата час от жителите на нашата планета не подлежат на пенсиониране, дори в някои високоразвити страни. Това са хората, занимаващи се със селскостопански труд и хората от така наречените свободни професии, които продължават дейността си отвъд пределите на възрастта, определена за пенсиониране.

В повечето страни от света мнозинството от населението се занимава със земеделие, а там системите на пенсионирането и пенсиите са още в зародишно състояние. При тях то не се определя от никаква законодателна или административна мярка. То е залегнало в нравите и традициите на различните народи.

В редица общества от модерен тип традиционният статут на възрастния човек се поставя на коренна преценка. Функционирането на индустриалните и административни структури вече не се поддържа от знанието и опита на хората от третата възраст и техният интелектуален, технически и морален капитал е подложен на „девалвация“.

Преходът от патриархалното семейство към семейството, ограничено до две поколения влияе отрицателно върху ролята на възрастните, много от които не могат да намерят мястото в семейната си среда. Голяма част от тях се чувстват отхвърлени от обществото, изолирани и безполезни.

В селскостопанските райони на индустриалните страни възрастните хора могат да продължават да прилагат своите възможности, знания и опит и не страдат от чувството, че са изолирани и ненужни.
В повечето света възрастните хора се радват на специално уважение от страна на околните. Народите в Африка боготворят старите хора. В мюсюлманските страни почитта към старите родители е нещо свещено. В Китай уважението към възрастните е традиция от векове. В Папуа – Нова Гвинея, хората се вслушват в думите и желанията на възрастните, към които се проявява обич, и за които се полагат грижи до края на живота им.

Процесът, който внася коренна промяна в статута на възрастните хора на Запад, вече засяга и обществата с патриархална структура.

В Гана традиционната роля на старите хора се пази от много групи на населението, където старшинството се основава на възрастта и семейството поема функцията на „Обществено осигуряване“ за старите си родители.

Разпространението на образованието, процесите на урбанизация и техническия процес обаче бързо внасят промени в мястото и статута на възрастните хора. В новите структури на градската цивилизация индустриализацията обезценява възрастните хора и ги причислява към категорията на слабите и неможещите. Общо взето пропастта между поколенията се увеличава, престижът на старите поколения се губи, младите се отнасят към тях с отчужденост, стигаща до неуважение.

Това е така, защото за живота на едно поколение настъпват промени, които някога са се извършвали за десетки години. Ритъмът, в който днешно време се развиват идеите, нравите, модите, моделите на поведение и взаимоотношения е толкова бърз, че за възрастния човек е трудно да го следва, да се приспособява и да проявява разбиране. Неразбирането бързо се трансформира в отрицание, отхвърляне и раздразнение, което се проявява и от двете страни на бариерата на възрастта. Твърде често младите са твърде заети със собствения си живот, за да обръщат внимание на трудностите, които възрастните хора срещат в приспособяването си.

Свободното време на възрастните хора не играе една и съща роля и няма един и същ смисъл в различните общества. Дотолкова, доколко професионалната дейност протича в почти еднакви условия за различните поколения. Например – в селското стопанство свободното време на хората в третата възраст не се различава значително от свободното време на по-младите. То зависи от ритъма на всекидневието и сезонните дейности. Това обаче не е така в другите общества. Времето, с което разполага пенсионерът, по самото си определение е свободно време, тоест свободно от ограниченията, които налага упражняването на определена професия. Един от основните проблеми, които стоят пред хората от третата възраст, е как това време да се прекарва в дейност полезна за самия човек и за обществото.

За някои пенсионери свободното време е като дълго чакана възможност да се отдадат на занимания, които отговарят на желанията и интересите им, да развиват потенциалните им възможности, останали неизползвани. Други обратно – приемат пенсионирането си като нещастие. Те така са свързали професионалната си личност с човешката си същност, че излизането в пенсия според тях е равносилно на обезличаване.

С изключение на обществата, от които възрастният човек се чувства органична част и в които социалният му статус не се принизява, липсата на взаимоотношения с колегите, намаляването на финансовите средства и на физическите сили, както и отслабването на някои способности, изолацията и постепенната загуба на роднините и приятелите, към които човек е привързан, рухването на определени традиционни ценности, са фактори, които силно пречат на възрастния човек да постигне психическо равновесие.

Как стоят нещата с бариерите на третата възраст у нас?

Да си припомним факта, че патриархалните отношения в семейството и обществото са се изграждали от християнската религия – един от основните фактори да бъде запазено чувството за национална принадлежност въпреки петвековното турско робство. Само преди 75 години християнската вяра беше създала традиции, които имаха силата на закон.

Почитта към старите хора, спазването на християнските празници и обичаи, като обичая „прошка“, познаването и изпълнението на десетте, Божи заповеди, е било нещо неотменимо.

И дойде времето на тоталитарната власт, която направи от децата на християнските семейства върли атеисти, а там, където няма вяра има безнаказаност. И стана така, че поколенията на християнските семейства се превърнаха в безверници, а поколенията на бившите управляващи 45 години България, повярваха, че има Бог. Години наред, макар че църквата беше отделена от държавата за посещение на Великденска литургия, учениците бяха изключвани от училище или „помилвани“ с намалено поведение.

Разликата са устоите на патриархалните семейства и стигнахме дотук – забравени традиции, невярващи и загиващи в мизерия самотни пенсионери, живеещи в постоянен страх да не бъдат ограбени или убити.

А каква държава бяхме и то не кой знае преди колко време!

До 1939 година България беше цветуща държава, снабдявала с плодове, зеленчуци, месо и какви ли не суровини много балкански и европейски държави. От тези години знаем, че по-хубава и надарена с природни дадености държава не е имало.

Вече 30 години, равняващи се почти на половин човешки живот живеем ние пенсионерите с илюзорни и голи мечти за по-добро. През това време отровихме въздуха и водата, изсякохме горите, запустяха нивите. Сега преживявахме с отровните храни от други държави. И най-лошото: обрекохме на доброволно робство децата си. Резултатът е налице: невъзпитана и малограмотна нация, объркана младеж, разклатени устои на българското семейство, забравени традиции. И както пише Татяна Дончева: „Докарахме триумфа на простака и глупавия човек“.

Някога ни учеха, че семейството е основна клетка на обществото. Но в наши дни можем ли да говорим нормално за истинско семейство? Как внуците днес гледат на бабите и дядовците си? Как децата се вслушват съветите на родителите си?

Ако хвърлим поглед върху гражданската хроника на което и да е населено място, ще видим най-често: сватби – няма, родени – тук-там деца, от хора създали семейство, а всички останали са млади и възрастни хора, живеещи на съпружески начала. Младите създават поколение, но се страхуват от отговорност. Това са хора без истински чувства към партньора си, хора егоисти, сметкаджии и т. н. А какво да кажем за възрастните: хем имат партньор в живота, хем получават пенсионните добавки на починалите си съпрузи. Излиза, че каквито са семействата, такава ще е и държавата ни.

Правят се усилия да се възродят забравените традиции и славното ни историческо минало. Не трябва да игнорираме добрите неща, направени през последните 30 години. И да не позволяваме приравняване с неуспешно интегрираната социална група, което доведе до опростяване на нацията ни. Остава без отговор въпросът: Какви дни да очакват бедстващите български пенсионери след толкова много бариери?

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.