Худ.: Жечко Попов
Когато е писано задълбочено за Левски една от най-големите трудности е била установяването на датите и времетраенето на престоя му в едно или друго място.
Апостолът преднамерено е заблуждавал дори и най-близките си сподвижници относно посоката на пътуването, страхувайки се от случайно изтърваване на някоя дума, по която биха могли да се открият следите му. С това до известна степен можем да си обясним несъответствията, а понякога и противоречията в констатациите и изводите у различните историографи.
Панагюрският край бил считан от Левски надеждна комитетска крепост, потвърждение на което е третото му посещение в Панагюрище през есента на 1871 година, когато е бил придружен от Ангел Кънчев и Димитър Общи. На тайно събрание извън града, на което Общи не е присъствал, Кънчев прави топографски чертежи с оглед на бъдещите военни действия при проектираното всенародно въстание.
Последвали още две посещения на Левски през четвъртото тримесечие на 1872 година. Изследователят на комитетското движение проф. Александър Бурмов пише: „Между десети септември и средата на октомври 1872 година Левски се върти някъде из Средногорието близо до София. На 25 октомври идва в Панагюрище и след това – в Пазарджик. Следват няколко дни из Панагюрище, Копривщица и Стрелча. На 29 и 30 октомври вече е в Пловдив.” Откритията ¬на проф. Бурмов са верни по отношение на селищата, но календарните дни не са определени, макар че са близки с издирванията на Димитър Старшимиров и Иван Унджиев, а също и със записките на панагюрски участници в опасната конспирация.
Цитираните редове на Бурмов са еднозначни със спомените на Найден Дринов. От последния научаваме, че Апостолът е посетил Панагюрище през месец октомври 1872 година и е престоял десет дни, през които е посетил и някои от околните села.
Апостолът не скривал гнева си към обира на турската поща в Арабаконашкия проход, въпреки изричната му забрана на Димитър Общи да не предприема това, което е замислил. Това се случва на 20-ти септември 1872 година. Искало му се да замине за Северна България през Пирдоп, за да убие авантюриста Общи, но по съвета на панагюрските му съмишленици, се отправил към Пазарджик.
Худ.: Александър Станчев
Друг член на комитета – Димитър Томев Бакърджиев е отбелязал в дневника си, че през казаните дни Левски бил охраняван от него, от Иван Поплуков и Ганчо Кисьов. Потвърждение на казаното пребиваване са и спомените на хаджи Стоян Багрянов, публикувани на 19 февруари 1977 година във в-к „Оборище” – П-ще, за първото му свиждане с Левски на 30 септември 1872 година в хана на Динчо Рапонджиев.
В книгата си „Васил Левски”, 1967 година, че от втората половина на месец септември същата година, Левски обикаля Средногорието и тук научава за обира в Арабаконак. Движи се из панагюрските села, пътува в различни посоки, за да се спре още веднъж в Пазарджик на 28 ноември, като ни запознава с намерението на Апостола да освободи затворените в София лица, заподозрени в участие в обира.
Предполага се, че Левски се е криел и в село Поибрене в къщата на свещеник Недельо Иванов. Споменала се и името на Захария Шопов, сестрин син на свещеника. По него Левски бил изпратил писмо (вероятно същото, за което проф. Унджиев говори) да Димитър Трайнович, член на временната изпитателна комисия в София.
Трайнович, доверен комитетски човек, не отговаря писмено, но поръчва на пратеника си да съобщи устно на Левски да бяга по-скоро в Сърбия или Румъния, защото турското правителство го търси под „шумка и трънка” и за залавянето му са определени 50 хиляди гроша.
Най-новите сведения за селата, намиращи се на пътя за Пловдив и Пазарджик, по които Левски се е движил говорят, че по-будните селяни не са останали чужди на бунтовното настроение. В село Смилец душата на комитета е бил учителят Иван Попхристов. В Стрелча действат отявлени патриоти като Ангел Балтов, Рашко Гуджев, Ганчо Гелеменов и други. В Попинци комитетът има за свои ръководители изпитаните родолюбци Никола Даскалов Пашов и високообразованият учител и близък приятел на Левски от младежките му години архидякон Поликарп Чуклев. В днешното село Долно Левски са се включили 30 души в „Съзаклятническата революционна полиция”, оглавявана от Стойно Петров Караджов и поп Кръстьо Стефатов, а в Баня действат класният учител-енциклопедист Стоян Каралеев и неукротимият поп Груйо Тренчев, който по-късно казва на своя своеобразен поетичен език: „Наскоро Левски обесиха и неколцина в Диарбекир пратиха”. Тези събития стават в последните три месеца на 1872 година и обхващат Панагюрище и околните села.
И за последното – четвърто идване на Левски в Панагюрище, отново ще припомним написаното от първия и най-сериозния изследовател изследвач на живота и делото на Апостола – Димитър Страшимиров. Той пише, че в края на месец ноември 1872 година Левски обикаля из Пазарджишко и отбелязва следния маршрут: Ловеч, Троян, Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Сливен и Котел, и обратно – през Пазарджик. От сметката му в джобното му тефтерче се вижда, че той е похарчил за идването му в Панагюрище „за кон и дребни разноски” 28 гроша, за Копривщица – 19, за Стрелча също 19, без дата за кои дни.
Съвременникът Тодор Манев в книжката си за Панагюрище съобщава, че Левски нощувал у шивачите Иван Калоянов и Стефан Попов, и че след десетина дни бил хванат. Едно устно предание гласи: „В началото на месец декември Левски пристигнал в града ни, идвайки от Стрелча. Посрещнали го Иван Поплуков и Рад Тухчийски – Рад Клисаря. Отседнал за малко в хана на Стоян Парпулов, а след това отишли в близката къща на Делчо Аръков, намираща се на едно от най-високите градски места на улица „Черковна”, заградена в кръг от 17 други къщи, с комшийски вратички, през които всеки момент да стане укриване на у съседите”. Едно сериозно нещо съпровождало престоя на Левски в Панагюрище. Писмо до поп Кръстьо в Ловеч – да тури в ред сметките си, защото му предстои проверка. Писмото било в къщата на Иван Леков и изпратено по нарочен човек, който останал неизвестен. Атанас Койчев, внук на Иван Леков, посочил стаята и ъгъла, в който е писано писмото.
Вероятно отговор на това писмо не е получен, поради стеклите се за Левски обстоятелства – заловен и качен на бесилото.
Но останал безсмъртен!
Лушка Караянева
Вестник "Време 2001" - Панагюрище - новини от региона на Средногорието 