Срещаме ви с д-р Тодор Бургуджиев – житейското му призвание, което следва с благородна отдаденост е лекарската професия, а фотографията, с която се занимава вече повече от десетилетие с не по-малко страст, е отправната точка за този наш разговор. Ето какво сподели с нас събеседникът ни.
ВИЗИТКА
Роден съм в гр. Павел баня на 12.07.1959 година. Средното си образование съм завършил в гр. Елин Пелин. Следвах медицина в София. Имах щастието да започна кариерата си като лекар в Болницата на проф. Чирков. Той беше невероятен човек и визионер и аз наистина попаднах на най-доброто място за изграждането ми като специалист. Не мога да не отбележа и ролята в този процес на проф. Венко Александров, който беше моят ментор в кариерата ми. В този период започнах и научна кариера, имам няколко десетки научни статии и множество участия на големи международни форуми и специализации в Западна Европа. През 2002 г. се откри кардиохирургия в Пловдив и проф Генчо Начев, който беше ръководител на клиниката, ме попита дали не искам да отида с него в Пловдив, за да обучавам екипа и да бъда началник на Реанимацията. Приех това предизвикателство и работих там до 2012 г. По лични причини напуснах тогава и до 2014 година бях в болницата в Карлово. През 2014 г. разбрах за големия проект по строежа на нова болница в Панагюрище и реших да се впусна в това ново „приключение“, за да се опитам да създам и в тази болница една реанимация, отговаряща на най-високи стандарти. И така, от 2016 г., т.е. от откриването на болницата, до пенсионирането ми през 2024 г. аз бях началник на Отделението по Анестезиология и интензивно лечение. Мога с гордост да кажа, че успях в това начинание и оставих наистина една от най-добрите реанимации в България – на абсолютно европейско ниво. Разбира се, и сега като пенсионер продължавам да работя там.
– Здравейте, д-р Бургуджиев! Наскоро представихте изложбата си с фотографии от Северна Ирландия пред панагюрска публика. Какво Ви плени в гледките в тази северна страна, за да пожелаете да ги запечатате във фотокадри?
– Пътуването ми до Северна Ирландия стана малко случайно. Моят много добър приятел Иван Миладинов, който е един от най-добрите пейзажни фотографи в България, организира фотографска работилница в С. Ирландия, за която аз научих почти в последния момент. И така, това беше първото ми пътуване в чужбина единствено с цел фотография.
Това е една зелена страна, с много овце и замъци, останали от рицарски времена. Забележително крайбрежие с високи отвесни скали. Там най-много ме впечатлиха замъците и пейзажите от крайбрежието на океана. От самата изложба се вижда, че кадрите ми са точно на такива обекти.
– От кога стартира Вашето влечение към фотографията? Какъв беше „иницииращият импулс”, който Ви накара да посегнете към фотоапарата?
– Още като ученик в Елин Пелин имах желание да се занимавам с фотография. В града имаше доста добър фото и фидео клуб. Но така и не започнах истински да се занимавам, но тази искра явно никога не е загасвала в мен, докато дойде денят, в който реших да си купя първата камера. Това се случи преди 10-11 години и оттогава тази страст дори за миг не е преминала. Напротив, колкото повече снимам, толкова повече искам да снимам.
– Професията Ви на анестезиолог е тежка. Какво Ви дава досегът с фотографията?
– Когато ходя да снимам, аз излизам сред природата, защото пейзажната фотография е това, което ми е най-интересно. Това отделяне от напрегнатата професионална среда и съпреживяно със семейството ми – защото ние винаги заедно ходим на тези, да ги наречем излети – ми е помагало да се отпусна, да се заредя и след това да продължа.
– Кои са дестинациите, които желаете да посетите и да запечатите в кадри?
– Светът е голям и дестинации има много. Но разбира се искам да снимам на топ фотографски дестинации. И не само искам, а и ще се опитам да осъществя тези мечти. Тази година, например, през юли ще ходим да снимаме на Фарьорските острови. За догодина, живот и здраве, ще се опитам да отида до Патагония. Мечта ми е също така и Гренландия и Нова Зеландия. За щастие досега успях да снимам в Норвегия и Исландия. От тези две дестинации също се надявам да направя изложби.
– Кой е кадърът, който преследвате?
– Съвършеният! Това разбира се го казвам със смях. Не мога да кажа кой е кадърът, който преследвам. И Вие като фотограф много добре знаете, че ние винаги гоним Кадъра, имаме късмета да направим наистина добър кадър в някакъв момент, но никога не спираме дотам. Гоним следващия и така няма край.
– Какво ще пожелаете на всички фото ентусиасти, които тепърва започват да се занимават по-сериозно с фотография?
– Ако наистина искат да се занимават сериозно с фотография трябва да бъдат упорити, настоятелни, постоянно да гледат снимки на великите фотографи. И разбира се да бъдат самокритични. Ако имат възможност да ходят на курсове – това поне в началото е абсолютно задължително – и фотографски работилници при водещи фотографи в областта на фотографията, в която имат интерес. Също трябва да се гледат много видеа в youtube – има безброй – от водещи фотографи и да експериментират и да опитват това, което са видели. Композицията във фотографията има същата тежест за стойността на кадъра, както и в живописта. Тук ще вметна, че започнах да се занимавам с фотография и защото много обичам живописта, имам колекция живопис, но никога не съм рисувал, а фотографията е много близо до живописта с принципите си на композиция на кадъра. Тя прави един кадър добър и го отличава от посредствения кадър. Трябва да се изучава светлината също много сериозно. Фотографията означава рисуване със светлина, така че тя има основна роля в стойността на кадъра. И на трето място стои изучаването на цветовете. От всичко казано е ясно, че това е един почти необятен свят, който упорито и настойчиво трябва да се изследва, за да можеш един ден да направиш наистина добри кадри.
Въпросите зададе
Николай Радулов
Снимки от фотоизложбата с кадри от Северна Ирландия
Вестник "Време 2001" - Панагюрище - новини от региона на Средногорието 