
Накратко – осигуряват горивото за поскъпване на недвижимите имоти и ръста на потреблението. Кредитната експанзия вместо да се укротява се ускорява и банките се превръщат постепенно в един от основните фактори за натрупване на макроикономически дисбаланси. Вече два месеца – май и юни – лихвите по жилищните кредити са на исторически рекордно ниски нива от 2,43%, а през юни новоотпуснатите заеми за покупка на жилище, без да се отчитат предоговорените, достигат 1 млрд. лева. Междувременно, новоотпуснатият кредит за потребление, след като надвиши прага от 800 млн. лева за пръв път през март, за юни вече е 874 млн. лева.
Към края на юни 2025 г. общата стойност на дълга на домакинствата към банките надхвърли 51 млрд. лева, с 20,8% по-висока от същия месец на 2024 г.
Само за юни новоотпуснатите жилищни кредити, без да се отчитат рефинансиранията, са на стойност 994 млн. лева, а за първите шест месеца на 2025 г. – 4,7 млрд. лева. За сравнение, през юни новоотпуснатите кредити са с 34,4% повече от същия месец на 2024 г., а за полугодието ръстът е с 26%.
В резултат:
Продължава двуцифреният ръст на цените на жилищата, като през първото тримесечие той достига 15,1% на годишна база. Това е второто най-голямо поскъпване в ЕС след отчетеното в Португалия, а ако гледаме последните четири тримесечия, годишните темпове на растеж в България са най-високи в ЕС.
България е сред водещите 5 страни в ЕС по ръст на продажбите на дребно в реално изражение през юни – 6,8% спрямо същия месец на 2024 г. – а за цялото второ тримесечие ръстът на годишна база е третият най-висок в ЕС.
Извод:
Всичко това води до все по-голяма зависимост на икономическата активност от вътрешното търсене, което на свой ред става все по-зависимо от кредитната активност на банковия сектор. При неминуемото охлаждане на кредитирането все по-широк кръг стопански дейности ще трябва да преминат през неизбежна и болезнена корекция.
С незначителни съкращения от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика