Маньо Раков

Маньо Раков, бивш ръководител на футбола в Панагюрище, за спорта, парите и истините

След интервюто ни с г-н Стоян Търкаланов в бр. 28/2014 г. относно развитието на футбола в Панагюрище, в редакцията се обади г-н Маньо Раков. Запалянковците го познават като човек, дал голяма част от активния си житейски път за развитието на футбола в града и общината. Той пожела да сподели някои свои несъгласия с написаното в интервюто. Сподели и свои виждания за бъдещото развитие на футбола тук. Маньо Раков, който живее в Панагюрище от началото на 50-те години и сега е пенсионер, има издадена през 2008 г. книга за панагюрския футбол, в която описва в хронологичен ред онази част от футболната история на града, в която има участие той и редица съратници от неговото и от по-младото поколение. Публикуваме мнението на г-н Раков и каним и други футболни хора да споделят своите мнения, за да го има този спорт тук и да печели все нови и нови победи. Пък и явно темата е твърде интересна!

Защо през 2008 г. написахте своята книга за футбола г-н Раков?

– С едничката цел – да посоча точни факти и данни, за да останат те в историята такива, каквито наистина бяха. Събирах фактите внимателно и гледах нищо да не променям или допълвам. Иначе можех да разкажа много интересни неща, да се похваля, да припомня, че тук е играл например Котков, но не – постарах се да предам само факти.

Доколкото разбирам, имате несъгласия с факти, споделени от г-н Стоян Търкаланов?

– Няколко неверни твърдения има там и ще помоля да ги изложите точно, както ви ги казвам, защото почти нищо от уводната част, например за трансферите, не е вярна.

Да започнем тогава с това.

– Трансферите на панагюрски футболисти започнаха по времето, когато треньор бе покойният вече Гено Узунов. Отлично го зная, защото тогава бях в ръководството на панагюрския футбол. Ганчо Ефтимов и Петър Бабачев бяха трансферирани през 89-90-та година с помощта на Петър Дончев към „Славия“. 

Маньо Раков разказва пътя на двамата футболисти из отбори в страната и подчертава: „Стоян Търкаланов няма нищо общо с трансфера на Ганчо.“ Той уточнява, че това е станало на границата на годината, в която се пенсионира и вече не се занимава активно с футбола. 

Клубовете не получават ли пари от трансферите?

– При трансфера на Велко Христов, за който говори Стоян Търкаланов, към ЦСКА тук влязоха 175 000 лева. Годината е 90-91-ва. Все още бях щатен председател и помня точно историята. После Велко се представи много добре в спортната си кариера, дори бе отстъпен от ЦСКА на Шумен и после пак бе върнат в София.Не взех и стотинка от този трансфер, макар да имах право. После се пенсионирах, но все още се чудя къде отидоха тези пари, за какво се похарчиха. И правена ли е някога ревизия на средствата на клуба след тази година. 

Г-н Търкаланов говори и за други трансфери, извършени с негово активно участие.

– Ако наистина са извършвани, тогава къде са постъпленията от тях. Освен това по времето на кметуването на Ясен Христов той беше дал на клуба две заведения за стопанисване и ползване на печалбата. Някой правил ли е ревизия как са харчени приходите. Изобщо, мисля си, че вече 23 години след промените във ФК „Оборище“ няма добра отчетност.

Маньо Раков има питане и по отношение на трансфера на Георги Кичуков: „Трансферът стана 90-91 година към „Локомотив“ София. После Кичуков бе прехвърлен в Мездра, Търново и т.н. и приключи с кариерата си в Калиакра. Някой да каже дали е получена трансферна сума“.  

Говорите за неточност и по отношение на Иван Кунчев.

– Да! Иван никога не е бил треньор. Може да се е занимавал с деца и юноши, но не като треньор титуляр, както казва Търкаланов. Той играеше футбол по времето, когато бях в клуба и помня отлично, че истинските треньори бяха Гено Узунов и Пламен Славеев.  

Няколко пъти споменавате името на Гено Узунов.

– Защото той бе един истински треньор, такъв е и Славеев.По времето на Гено ФК „Оборище“ достигна най-високото си постижение – класиране във В-група. А годината е 1973-та. Впрочем за клубове в съвременен смисъл може да се говори едва от 80-те години нататък. Дотогава футболът се развиваше главно като отбори към отделните ведомства и фирми.

Как ставаше финансирането?

– Най-добре финансиран бе футболът, когато се получаваха средства от Спорт-тото 1. Имаше пари и за мъжете, но и се даваха добри средства за детско-юношеския спорт. И отлична отчетност. А и всеотдайност към спорта. 

Ако минем от историята в настоящето, как виждате футбола днес?

– Футбол няма. Не може да разчиташ само на чужди играчи и да ги задържаш с пари. Трябва да се градят местни кадри, да се развива детският спорт. Външните лесно бягат, при по-добри оферти. И това се отнася за футбола в цялата страна.

За неразбиращите като мен излиза, че заниманията с футбол професионално носят само загуби.

– Нищо подобно, във футбола и изобщо в спорта има пари. Неслучайно има богати спонсори. Причината е, че може и да се печели. Но най-напред трябва да дадеш нещо, и тогава да търсиш отплата и печалба. И най-важното – нужна е отчетност, строга дисциплина за харченето на средствата. Как така в клуба сега имало чета над 300 000 лева, а за децата се дават едва около 15 000 лева?

Какво ще кажете в заключение?

– С фактите трябва да се борави внимателно. Да се казват точни и истински факти, да не се измисля. Човек не може да излъже всички, все някой помни и знае.И още нещо – футболът днес добива облик на търговска дейност – правят се трансфери, не се знае какви пари се взимат и как се харчат. Така футбол не се прави, а победите могат да са само временни!

Записа Веселина Велчева