С елейни слова се опитаха да се преборят с невинния мухъл, плъпнал в избата на Музея, няколко отговорни лица. Това стана по време на финалната пресконференция по проект „Панагюрище – Столица на свободата“ миналата седмица, организирана от екипа с ръководител Велко Сапунджиев. На видно място, а и с микрофони за отговор на въпросите освен Сапунджиев бяха още кметът на общината Никола Белишки и арх. Константин Пеев.

Говорителите в пресконференцията се обединиха около мнението, че това е уникален проект, с който Панагюрище има основание да се гордее. Потвърди го и арх. Пеев, който подчерта значимостта му и заради факта, че се съчетава хармонично с други два европроекта.

Кметът спомена за някакво „доизкусуряване“, без да стане ясно точно какво.

И „Време” зададе въпрос. След който разговорът стана истински.

Просто елейните слова на похвали и благодарности, с които бе оглушена залата, отстъпиха място на някои истини.

А въпросът беше … за мухъла в археологията, видим и добре охранен само два месеца след финалните строителни дейности. А след още два, да се чуди човек?!

За отговор микрофона взе кметът Белишки, при това малко след като бе „разбил словесно“ неназован критикар, който „през медиите” охулвал това голямо дело и „раздавал некомпетентни мнения” и неоснователни обвинения … 

Всъщност въпросът на „Време“ бе този, който всички мислено си задаваха и честичко споделяха неофициално. 

Отговорът на арх. Пеев прозвуча много човешки. Той откровено сподели, че в парцела явно винаги е имало влага, че са взети мерки, че има още какво да се предприеме, че сезонът е непривично влажен … и т.н.

Архитектът дори се пошегува, че за преборване с влагата най-сигурният начин е … да се разруши сградата. От „Време” пък решихме да приемем това за добродушна шега. Доброто ни настроение стана още по-добро и от видимото раздвижване на залата в пресконференцията, която след въпроса ни сътвори още няколко говорители и то не в досегашния стил на елейни възхваляващи слова. 

Жалкото е, че в подобни ситуации, дето никак не предполагат „скрито-покрито”, на човек му е нужен все пак кураж. Забележете – да зададе въпрос! 

Така сред последвалите изказвания настрана останаха и други енигматични теми – за червените павенцата, например. За които „Време”, а чуваме, че и другите медии, непрекъснато са бомбардирани с въпроси от жителите на града. 

След пресконференцията арх. Пеев сподели с „Време”, че изборът на този материал за тротоарите е на Националния институт за паметници на културата. Според някой от експертите там варовиковите павенца, ръчно обработвани впрочем, и затова доста ценни и скъпи, е трябвало да бъдат поставяни дори на пътното платно. Лично арх. Пеев се е ангажирал с промяна на това решение, защото е убеден, че „това е нетраен материал за пътно платно и бързо ще се разруши”. Според него обаче павенцата са напълно подходящи за тротоарите и не би трябвало да причиняват никакви неудобства. Ако са положени качествено, допълваме от себе си. 

Иначе изказалите се в пресконференцията се обединиха по един основен въпрос – кой носи главната вина за допускането на тази влага и мухъл в подземието. Това, оказа се, е в отговорностите на арх. Динев, който отсъстваше. Попитахме го обаче по телефона. Арх. Динев е дал свое становище до ОбА преди две седмици. В него е посочил, че причините може да са две: неизсъхналият строеж или капилярна влага, по-скоро това. Ще се предприемат хидроизолационни действия – по химичен път и с апаратура за улавяне на влагата, но да работи постоянно. 

Арх. Динев уточни, че в Заданието не са посочени опасения в тази посока, но са изпълнени всички предписания, вкл. дренаж. „Изпълняват постоянен контрол, а влагата се появи в резултат на валежите“, допълни архитектът и припомни, че подобни проблеми е имало и при Трезора, но са преодолени.  

Веселина Велчева 

За справка: Елей. Според тълковния речник, елей значи зехтин (по най-прозаичното обяснение), наричат го още дървено масло; ползва се за изработване на „миро”, с което се прави светото кръщение; преди погребението Христос е бил помазан с миро; нещо свято, чисто; достойно за възхвала. В преносен смисъл – мазни думи.