Саксайуаман е най-внушителният от архитектурните комплекси на инките и е смятан за един от най-грандиозните монументи, създадени някога от човека. Той се намира северно от Куско, Перу на 3555 м над морското ниво. Археологическия парк е с площ 3094 хектара и съдържа повече от 200 археологически места. На езика кечуа Саксайуаман означава “Сивокаменна хищна птица”.

Когато испанските завоеватели пристигат по тези земи, те не могат да си обяснят как перуанските индианци са успели да издигнат такива величествени постройки. Техният религиозен фанатизъм ги кара да мислят, че строежите са дело на демони и зли духове. И днес, много хора вярват в неспособността на кечуаните да създадат такова чудо.

Това, което виждаме днес, са само основите на стените или насипите, върху които се е извисявала великолепна сграда, която според легенди не е имала равна на себе си по целия свят. Има три паралелни стени, построени на различни нива от варовикови каменни блокове с огромни размери. Блоковете, използвани за първите нива са най-големи. Някои автори предполагат, че трите стени представляват трите нива на религиозния свят на инките. Отдолу нагоре това означава Укю Пача или подземния свят, Кай Пача – земния свят и Ханан Пача – небесния свят. Освен това тези нива се идентифицират с техните три свещени животни – змия, пума и кондор.

Факт е, че няма други такива градежи по света. Те са различни от Стоунхендж, от Египетските пирамиди, от пирамидите на маите, от всички други древни монолитни каменни паметници.

Как са построени стените

Камъните, изграждащи стените, пасват толкова добре, че никакво острие не може да се пъхне между тях. Няма следи и свързващ материал (хоросан). Каменните блокове се свързват чрез сложни и неправилни форми, подобно на пъзел.

Каменните блокове на строежа са уникални, по-големи са от тези на египетските пирамиди и много по-съвършени като обработка. Почти всички са многоъгълни, високи до 5 м, широки от 3 до 5 м и тежат по стотина-двеста тона. Най-големият от тях е висок повече от 8 м и тежи 361 тона. Всеки камък е многоъгълен, понякога с 12, 16, 24 и повече ъгъла. Самите ъгли са закръглени и с леко изпъкнали стени. Създава се впечатлението, че са правени от глина или пластелин, притиснати са, за да прилепнат един към друг и от натиска е започнало “преливането им” един в друг и “издуването” на външните стени. Някъде ъглите буквално са “протекли”, запълвайки перфектно празното пространство помежду им и така са се вкаменили. Повърхността им е полирана.

На много от камъните се виждат отлично направени “зъбци” и едно от мненията е, че те служат като спойка помежду им. По-важният въпрос обаче е кой би “издялал” толкова прецизни ”зъбци” в камъка на ръка?! Някои специалисти смятат, че перфектното шлифоване на мегалитите може да бъде само машинно, особено като се има предвид огромното количество на блоковете. Загадка е и пренасянето им. Кариерата, която се смята за източник на каменните блокове, се намира на 35 км. Но по-прецизното сравнение на тези скални породи, показва че най-близкото място, където има подобен род скали е Боливия, т. е. на 2 500 км разстояние.

Смята се, че индианците не са познавали желязото. Няма данни да са използвали висша математика, не са останали много писмени паметници, които биха помогнали да се разкрие технологията на това удивително строителство. А обикновени зидари не биха се справили с тези гигантски блокове.

Няма преки доказателства за това, че инките са могли да боравят с мегалитите, и което е по-странно, в техните легенди няма никакъв разказ за това кога е строено това архитектурно чудо, което се приписвано на имперския период от историята им. Нямат предание и за истинското му име.

Всеки опит да се имитира това строителство е неуспешен и навсякъде се вижда разликата между основния строеж и видовете по-късни надстройки.

По повърхността на каменните блокове, оформящи стените не са открити никакви украси или надписи. Повечетоподобни на Саксайуаман стени са около Куско и в долината на река Урубамба в перуанските Анди. Има няколко разпръснати стени и в други части на Андите, но никъде другаде на Земята.

Кога са построени

Това, което е останало от трите стени в Саксайуаман е направено от варовик, който в случая е бил използван само за основите. Главните стени са изградени от андезит (черна вулканична скала), който се добива в каменоломни, както споменахме по-горе, намиращи се на голямо разстояние. Варовици са открити и в околностите на Саксайуаман, но те са по меки, и не могат да бъдат така добре оформяни.

Разрушаването на Саксайуаман
започва през 1536 г., когато стартира и войната между испанците и и местното население. Конкистадорите започват да използват камъните от стените за строежи на къщи. През 1559 г. с андезитните блокове започват издигането на катедрала. Чак до 1930 г. жителите на околностите на Куско можели, срещу минимална такса, да вземат необходимите им камъни за строителството на къщите си. Трите стени са всичко, което е останало, след като в продължение на четири века Саксайуаман е бил използван като каменоломна обслужваща колониалните градове.

Саксайуаман вероятно е бил завършен около 1508 г. Според различните теории построяването е продължило 60 г., а работниците са били между 20 000 и 30 000. Интересно е написаното от хроникъора Гарсиласо де ла Вега, роден през 1530 г. и израснал в сянката на стените. Въпреки това, той изглежда няма никаква представа за това как е бил построен Саксайуаман. Ето какво пише той: „… това укрепление превъзхожда конструкциите, известни като Седемте чудеса на света. В случая с дългата стена във Въвилон или с Родоския колос, или с пирамидите в Гиза, или с другите монументи, всеки може да каже как са били построени – чрез събиране на огромна маса работници и чрез употребата на все повече и повече материали, ден след ден, година след година, те преодоляват трудностите чрез човешките усилия през дълъг период от време. Но наистина е извън границите на въображението да разберем как тези индианци, незапознати с уреди и инструменти, са могли да издялат, вдигат и свалят тези огромни скали, а след това да ги поставят толкова точно на местата им. Поради тези причини, и защото индианците са толкова добре запознати с демоните, в работата е замесена магия.“

Със сигурност поне няколко от тези предполагаеми 20 000 или 30 000 работници все още трябва да са били там, когато Гарсиласо е бил млад. А може би Саксайуаман е много по-стар, отколкото учените твърдят че е?

Археолозите смятат, че стените в Саксайуаман са се извисявали 3,5 м по-високо, отколкото в момента. Именно тези допълнителни 3,5 м са отишли за изграждането на катедралата и къщите в околността. Смята се, че тези камъни са доста по-малки от огромните блокове в основата. Може би горната част на стените, която е била разграбена, е било единственото нещо, построено от инките на хълма Саксайуаман. Ако този строеж е бил завършен през 1508 г. това би обяснило защо никой по времето на испанските конкистадори не знае как са били построени стените.

Като цяло, тези стени са извън нашите представи и възможности. Съвременната наука не може нито да ги обясни, нито да посочи метод, чрез който да бъдат построени подобни конструкции днес. Въпроси като „как“, „защо“ и „кога“ остават без отговор. Засега …