Тази седмица, навръх Илинден, дядо Добри навърши 101 години.

Наричат го с много имена: Дядо Добри, Светецът от Байлово, най-големият дарител на храм-паметник „Александър Невски”, Тихият Ангел, Бялата лястовица на България…

За него вече говорят хора от всички краища на света. Излязъл сякаш от картина на художник, той впечатлява с автентичния си вид – потури, абичка и кожени цървули.

Посветил се на своята мисия – да прави дарения за манастири и църкви от парите на миряните, които събира в пластмасова чашка, той негласно ни казва, че Вярата и духовността са нещата, които трябва да съхраним и като хора, и като нация. Скромната му личност показва красотата на смирението, силата на добротата и добротворството. Той насочва съзнанието на всички нас към най-ценното в живота ни, към истинските християнски и човешки добродетели. Желанието да дадеш нещо от себе си, да дариш, дори от малкото, което имаш, придава истинската стойност и величието на земните ни дни. И още по-силна е магията на това тайнство, когато тази стойност се измерва с величието на Вярата в Бог…

Снимка: Параскева Георгиева

Тази година дядо Добри получи подарък за рождения си ден – дългоочаквана среща. Уте Еренберг – немската продуцентка на филма „The Silent Angel“, който е посветен на него и ще се кандидатира за „Оскар” в категорията за документални филми, организира за рождения ден на своя кръстник – Дядо Добри, незабравима и дългоочаквана от него среща. Един личен и трогващ сърцето му момент. Дядо Добри е бил сред най-близките телохранители на цар Борис III. Добрият старец още от времето на цар Борис III е много привързан към царското семейство, както и царското семейство към него. Самата Уте Еренберг споделя в страницата на филма във Фейсбук: ”Исках да направя нещо добро за моя кръстник. Аз знаех, че той има голямо желание да види отново г-н Симеон Сакскобурготски. Реших, че това ще е моят подарък за рождения ден на Дядото. От седмици подготвях организацията за тази среща. Никой не знаеше за плановете ми, защото исках да е изненада за него.
Свързах се с г-н Сакскобурготски, подготвих визитата и всички ние се срещнахме там в Байлово. Дядо Добри беше така трогнат и много щастлив. Каза, че това е бил най-специалния му ден. Бяхме само ние – дядо Добри, нашият екип (хората работещи по филма The Silent Angel), г-н Симеон Сакскобурготски и неговата съпруга г-жа Маргарита. Без медии, без публичност. Това беше подарък за дядо Добри. И аз съм така щастлива, че успях да го зарадвам по този начин.“

Срещата ни с него, преди година и половина, ще остане в сърцата ни като един от най светлите и незабравими моменти. Вдъхновени от нея създадохме филма „Среща с Вечността – при дядо Добри от село Байлово”, който може да намерите в интернет страницата на вестник „Време” както и в YouTube.

Екипът на „Време” му желае много здраве и все така да бъде пътеводната Светлина в дните на целия български народ.

Да си ни жив и здрав, дядо Добри!