На 26 октомври се навършиха 163 години от рождението на Павел Бобеков – ръководител на Априлското въстанието в Панагюрище, хилядник, председател на Привременното революционно правителство, управлявало през 10-те дни априлска свобода през 1876 г.

Единствената запазена снимка на Павел Бобеков (част от обща)

Павел Станков Бобеков е роден на 26 октомври 1852 г. (нов стил) в бедно панагюрско семейство. В момента, когато се ражда неговия баща е аргатин (слуга) в Цариград на богати гърци. От четирите деца, три момчета и едно момиче, Павел е най-големият. Той завършва класното училище при учителя Найден Попстоянов, като един от най-добрите ученици.

През 1864 г. Бобеков заминава за Цариград, където продължава обучението си вероятно в Робърт колеж. През 1866 г. почива баща му. С помоща на роднини на майка си учи до 1869 г.

През 1870 г. младият панагюрец се записва в султанското военно-медицинско училище в Цариград. Там се сприятелява с Атанас Шопов от Панагюрище и Стефан Бобчев от Елена. В училището учат и други българи, които също така вземат и активно участие в обществено-културния живот на българите живеещи в Цариград – в театралната, журналистическата и други дейности. В Цариград се формират също така политическите и революционни възгледи на Бобеков.

Паметникът на Павел Бобеков в Панагюрище

През 1874 г. той е принуден да напусне медицинското училище, за да се притече на помощ на майка си в издръжката на осиротялото семейство. Със солидна за времето си подготовка, знаещ френски, гръцки, руски и вероятно английски език Бобеков склонил на молбата на съгражданите си и става главен учител на Панагюрското класно училище и председател на читалището. Благодарение на културата си, добрия си характер и педагогически такт той спечелва сърцата, както на учениците си, така и на родителите им.

След пристигането на Бенковски във възстановения Панагюрски революционен комитет влиза и Бобеков. Благодарение на авторитета, с който се ползва в Панагюрище, скоро той застава начело на комитета. Може да се каже, че до голяма степен Бенковски и Волов се спират на Панагюрище като революционен център на мястото на Пловдив, благодарение на дейността и качествата на Бобеков.

Преди обявяването на въстанието също така единодушно е посочен за хилядник – ръководна длъжност, която той изпълнява достойно. След разгрома на въстанието Бобеков успява да се спаси, преминавайки във Влашко. След това участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г.

През 1877 г. заедно с Иван Аджиенов от Казанлък решават да издават ежедневен вестник „Секидневний новинар“ в Букурещ. На този български ежедневник Бобеков е първи редактор.

Паметникът на Павел Бобеков във Велико Търново, на който са изписани час от предсмъртните му думи

След обявяването на Руско-турската освободителна война през 1877 г. Бобеков постъпва доброволец в руската армия и е зачислен при щаба на генерал Гурко, но при Търново заболява от тиф.

Последните му думи били: „Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дълга към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължах!“

На 29 октомври 1877 г. Павел Бобеков почива в прегръдките на майка си в Търново. В този град е и погребан.

Ползвани са материали от книгата „Панагюрище – център на априлското въстание“