40 години експедиционен отряд „Райна Княгиня“

Неизчерпаем източник на хубави емоции са ученическите екскурзии. Пътувайки, всеки трупа ценни спомени, които са вечни, докато е жив и са богатство, което никой никога не може да му отнеме. Със сигурност госпожа Лушка Караянева е знаела това, защото смело е предприемала разнообразни пътувания, екскурзии, походи, летувания. Какво по-хубаво от щастливите детски очи, които откриват света, опознават непознатото и се радват на свободата си? А и не на последно място – пътувайки изучават и историята си.

„Да се движиш, да дишаш, да плаваш, да летиш, да трупаш, докато даваш, да бродиш по пътищата, да пътуваш, това значи да живееш”, е казал сладкодумният разказвач на приказки Ханс Кристиян Андерсен.

(Маршрут: Хисар – Карлово – Калофер – Казанлък – Габрово – Етъра – Дряново – хижа Бачо Киро – Велико Търново – Арбанаси – Ловеч – Троян – Клисура – Панагюрище)

В Хисар

На 2 април, сутринта, тръгнахме с автобус от Панагюрище. По целия път до Хисар класната ни ръководителка ни разказваше легендите за Хисар. Спряхме пред крепостните стени, видяхме Камилите. Продължихме за Карлово. Разгледахме родната къща на Васил Левски и склонихме глави пред неговия паметник. В Калофер разгледахме къща-музей Христо Ботев. Сред двора, потънал в зеленина, се гушеше малка стара къща, където е живял и работил великият син на българския народ – поетът революционер Христо Ботев, а пред нея се издигаше паметникът с бюста на Ботев и неговите безсмъртни думи: „Тоз, който падне в бой за свобода – той не умира”. В музея изслушахме вълнуващата беседа на екскурзоводката и видяхме предмети, до които Ботев се е докосвал. Любимата песен на Ботев била „Рада Войвода”. Научихме, че лобното му място е височината „Камарата”, близо до връх Вола във Врачанския балкан.
Разбрахме, че Ботев освен като революционер е бил и велик поет.

През 1910 година в Канада е имало конкурс за написване на най-хубав стих в света. Там бил изпратен стихът на Ботев от стихотворението, посветено на гибелта на Хаджи Димитър. Поетът с куплета си:

Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен.

Поетът с куплета си покорил сърцата на присъстващите, сред които и много световноизвестни поети, които скъсали своите произведения, удивени, че един българин е успял да постигне непостигнатото в поезията. На това място, в Канада, бил издигнат паметник на Ботев, на който със златни букви е написан куплетът му на български език.

В Казанлък влязохме в Казанлъшката гробница-копие и разгледахме стенописите. Открита при едно военно учение през 1944 година, а съществува от IV и началото на III в. пр. н. ера, един от шедьоврите на тракийските паметници по нашите земи.

Впечатли ни етнографския музей „Етъра”. Развълнува ни беседата в Дряновския манастир. Пренощувахме в хижа Бачо Киро. На следващия ден пристигнахме в Търново – градът, отразил не само миналото величие, но и неизмеримата прелест на природата. Иречек е нарекъл Търново „уникум в цяла Европа”, а Пенчо Славейков – „фотографиран блян”.

На хълма Царевец била построена главната крепостна средновековна българска столица Търновград /12-14 век/, наречена Царевград – Търнов. А преди това, хълмът е бил населяван от траки, византийци и славяни. Влизането в него е ставало през три последователни порти. Първата се е намирала непосредствено зад сечената скала, над която се е спускал подвижен мост и е възстановена през 1933 година. Третата е възстановена през 1971 година. Царският дворец, построен от българските царе Петър и Асен, като обикновен феодален замък, се е развивал като дворцов комплекс. Археологическите разкопки на това място са разкрити през 1965-72 година.

В Търново посетихме затвора-музей, дело на майстор Кольо Фичето. В него през декември 1872 година е бил изправен на разпит пред турските власти Апостола Васил Левски, а през 1876 година са били осъдени революционерите от Априлско въстание: Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, габровски учители и други.
През юни 1877 година в тази сграда са били посрещнати руските освободителни войски.

След Освобождението на България от турско робство, в тази сграда е заседавало Учредителното събрание, което е изработило първата българска конституция – Търновската.

Столицата на Втората българска държава през годините става център на литературата и изкуството за цялото славянство. Посетихме църквата „Свети Четиридесет мъченици”, където се намира колоната с надписа на кан Омуртаг: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омуртаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”

Пеш отидохме в Преображенския манастир, построен под скален откос, вляво от река Янтра. Тук, в специално скривалище, се е крил Левски, за да се срещне със своя съратник отец Матей Преображенски – Миткалото. Изуми ни Колелото на живота – стенопис от Захарий Зограф.

По време на Руско-турската освободителна война, манастирът е бил превърнат в военно полева болница за ранените руски войници, а по-късно император Александър Втори подарил на манастира кристалния полилей на главната църква.

В Троянския манастир

Екскурзията продължи в Ловеч. Там видяхме паметника на Левски, издигнат между двата хълма Хисарлъка и Стратеш и единствения покрит мост на балканите, дело на майстор Кольо Фичето. След преспиване в туристическата хижа на града, посетихме Троян и Троянския манастир. Разгледахме музея, църквата и стаята-скривалище на Васил Левски. Построен през 1600 година, той е трети по големина в България, след Рилския и Бачковския манастир. Изографисан е от Захарий Зограф в продължение на две години.

В Клисура

Град Клисура, кацнал в клисурата между Стара планина и Средна гора, през която минава единствения път от Златишката до Стрямската долина, ни впечатли със своето героично участие и пролятата кръв по време на славното Априлско въстание. Водачът на въстаниците е Никола Караджов. Под неговото ръководство Клисура първа пое зова на въстанала Копривщица и развя бунтовното знаме. Безпримерен е подвигът на Ана Козинарова, жена на въстаник, която при вида на нахлуващите в дома й турци, хвърля в кладенеца и четирите си деца, за да не попаднат в ръцете им и сама скача в него.

(2, 3, 4 април 1976)

Следва