Лушка Караянева

Продължение

През лятото на 1882 г. тя се връща в Панагюрище. Следва женитба с Васил Дипчев. Венчават се в църквата „Св. Георги”. Но в опожарено и ограбено Панагюрище се живее тежко. Това принуждава младото семейство да замине за Пловдив, където се ражда и синът им Иван. Отново се връщат в Панагюрище, където Васил Дипчев работи като съдия, адвокат, учител. Останалите четири деца се раждат в Панагюрище. По-късно Райна осиновява момиче – дъщеря на загинал въстаник, на име Гина Щъркова, която след време задомява. Преселват се в София. На Васил Дипчев е обещана служба, но той така и не я дочаква. След 16-годишен брак той умира неочаквано през 1898 година. Тогава най-голямото дете било на 14 години, а най-малкото на 4 години.

Райна княгиня с първата снаха Дафина и първата си внучка – Райна Иванова Дипчева, по мъж Филова. Зад тях от ляво на дясно са синовете на Райна Княгиня – Владимир, Георги, Асен и Иван Дипчеви

Като поборничка на Райна й е даден парцел в София, на който тя построява сама двуетажна къща на ул. „Софроний”. Тук често я посещават поборници от Априлското въстание, идвали са Панайот Хитов, Димитър Благоев – сват – неговата дъщеря Стела Благоева е била омъжена за Коста Янков – син на Мария – сестра на Райна Княгиня и съпруга на войводата Анастас Янков.

За да издържа децата си работи като акушерка. В спомените си съвременниците й я виждат с бастун в едната ръка и акушерска чанта в другата да обикаля родилките в квартала и в домовете на чуждите дипломатически представителства. По това време в София е имало само три дипломирани акушерки.
Истинската българска княгиня живее в мизерия и отглежда шест деца сама. Тя не живее в дворец, но остава в сърцата на хиляди майки, поели рожбите си в нейните ръце.

Кирил Ботев – брат на Христо Ботев й помага да приемат синовете й във военно училище, на държавна издръжка. Те стават офицери и участват в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Когато изпращала синовете си на фронта им поръчвала: „Не забравяйте, че тези, с които отивате да се биете, също имат майки”.

Райна Княгиня е имала петима синове:

Иван Василев Дипчев – 1885-1954 г., кръстен на дядо си по бащина линия.

В армията достига до чин генерал-майор. Един от героите на Чаталджа по време на Балканската война. Носител на пет ордена за храброст. Участва и в трите войни. В боя за Одрин влиза в ръкопашен бой с турски офицер. В същия момент до тях избухва снаряд и ранява и двамата, докато тежко раненият турчин очаквал смъртта си, Иван, без да се замисля, изважда превързочен пакет и превързва ранения. Двамата се прегръщат. Турският офицер дарява сабята си на Иван. През 1942 г. той от своя страна я подарява на свой племенник. През 1935 г. е избран за почетен председател на Ловно-рибарско дружество в Панагюрище. Пенсионира се като военен през 1936 г. След 9 септември 1944 г. е изправен пред Народния съд с обвинение, че през 1926 г. е преследвал нелегални в Троянския балкан. Всъщност е доказано, че това са били двама разбойници, които ограбвали и тормозели населението в този край. Народният съд в Ловеч, го осъжда на смърт, но под натиска на местното население присъдата е заменена на доживотен затвор. Умира през 1954 г. в Ловешкия затвор, без да бъде съобщено на близките му. Тялото му с още на двама затворници било зарито в пясъците на река Осъм, но при едно наводнение труповете били изхвърлени на повърхността.

Иван Дипчев има три дъщери – Райна, Стефка и Камелия.

Георги В. Дипчев – 1887-1950 г. – носи името на бащата на Райна Княгиня.
Завършва морското училище. През балканската война е машинист на кораба „Дръзки”, който торпилира турския крайцер „Хамидие” и го изкарва от строя.

По-късно се установява в Бургас. Инициатор е за откриване на Механотехникума тук, чиито пръв директор е той. Жени се за братовчедка си Цветана, който брак Райна не е позволявала и се съгласила при условие, че няма да имат свои деца. Те удържат на думата си и осиновяват момиче на име Надежда.

Владимир В. Дипчев – 1890-1944 г. Кръстен е на името на д-р Владос.

Стига до чин майор. В армията е до 1920 г. Участва в Балканската война и е носител на три Ордена за храброст. По-късно работи в Министерството на просвещението. Като директор на държавните кина пръв разрешава да се прожектират съветски филми в България.

Известен бил сред интелигентните среди в София. Поддържал близки връзки с Елин Пелин, Владимир Димитров – Майстора, Анна Каменова – писателка, Константин Петканов, семейство Шапкареви, в което снаха била Елисавета Багряна и много други.

На 9 септември 1944 г. безследно изчезва. Има двама синове – Христо и Васил.

Петър В. Дипчев – 1892-1906 г. Кръстен на чичо си Петър, загинал като опълченец.
Умира при нещастен случай, като се самоубива, играейки си с пистолета на брат си Иван, който по това време бил юнкер във Военното училище.

Асен В. Дипчев – 1894-1964 г.

Още като ученик отива като доброволец по време на Първата световна война. Участва в боевете при Тутракан и получава първия войнишки Орден за храброст. Връща се от фронта, взема си матурата и отива отново на бойната линия. След войната завършва военно училище и достига до чин подполковник. Получава още три Ордена за храброст.

Дълги години живее в Оряхово и работи като началник на военния гарнизон.

След 9 септември 1944 г. е осъден като „народен враг”. Бил е в концлагер и е лишен от пенсия.
Умира в София. Синове: Марко и Йордан.

През 1901 г. по случай 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня шие ново знаме. (Това, което е носила по време на въстанието, не е открито.)

Оттогава е и позната ни снимка на Райна Княгиня със знамето.

През Първата световна война трима от синовете й са на фронта. Тежко болна тя умира на 29 юни 1917 г. в ръцете на снаха си Цветана. Изпратена е от много хора, в това число поборници от Априлското въстание. На къщата й, на ул. „Софроний” 119 в София има плоча с надпис: „Р. Дипчева”.

Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание нейните кости бяха пренесени от Софийските гробища в двора на къщата-музей „Райна Княгиня” в Панагюрище. А за 130-годишнината беше издигнат и паметник на знаменоската на площад „Райна Княгиня”.