Златен медал спечелиха самодейците от с. Бъта при участието си в Националния фолклорен фестивал за двугласно пеене в гр. Неделино, обл. Смолян. За участието си те пътуваха през празничните дни с финансовата подкрепа на кмета на селото Георги Александров.

Обединените творчески умения на певци, инструменталисти и танцьори с ръководители Жечка Сиводошева и Мария Бензарова спечелиха не само златния медал, а и сърцата на публиката в родопския град. Младежите от състава на Бензарова бяха първи и на общите хора, които се извиваха часове наред в приказната неделна вечер на 4 септември. Те бяха все начело на хорото дори в най-сложните стъпки като тези на Граовското. След тях с радост се захващаха още десетки танцьори.

Прекрасен празник на фолклора и българския дух бяха организирали от кметския екип на Неделино, явно с много дух и доброта. И двамата кметове бяха през цялото време сред хората и в четирите празнични дни и разговаряха с удоволствие с всеки, който ги спре.

Ансамбълът от с. Бъта се представи с много ефектна програма с подчертана автентичност във всички фолклорни жанрове, която видимо натежа за масовото одобрение на изпълнението им. Впечатление направи и фактът, че съставът разполагаше със свой оркестър – гъдулка, кавал и тъпан, за разлика от масовия случай да се пее и танцува на музикален запис. Впечатление направиха и впечатляващите гласове на четирите солистки. „Те там всички ли пеят …” изказа възхищение млад танцьор от Бургас, впечатлен, че красиво пееха изпълнителки с възрастов диапазон от 6 до 60 години.

Гвоздеят на представянето им обаче беше танцово-песенната сюита на автентичен обичай в Бъта „Белене на платно”. За да е по-съвременно Жечка Сиводошева, която е вдъхновител на фолклорните изяви на Читалище „Н. Й. Вапцаров” повече от четири десетилетия, бе добавила „Белене на платно на Луда Яна”. Това пък стана повод за някои от участниците след като слязоха от сцената да разкажат за селото и Луда Яна на новите си почитателите.

Композицията, с която бътовските самодейци спечелиха златото в тази категория, съчетава музика, танц, сюжет и всичко това бе обединено от едно красиво настроение и вдъхновението на изпълнителите. Впечатление направи и тяхната дисциплинираност преди сценичното представяне, както и на сцената. те нито за миг не се отклониха от основната цел, с която бяха пътували, не проявиха нетърпение или неудоволствие, дори когато трябваше да изчакат под силното слънце, облечени в традиционните си костюми. След което разбира се бързо се преоблякоха и се хванаха на хорото на площада на Неделино. А той площадът, голям колкото панагюрския, направо отесня от танците на хората, дошли от цялата страна, за да празнуват така, както може да стане само в Родопите – с широко отворени сърца и очи за хубавото, за българското.

Иначе Неделино е едно подчертано малко градче, което в обикновени дни наброява около 4 500 жители. И досега се чудя на капацитета им да организират едно такова мащабно и красиво събитие, което побра поне пет пъти повече гости. Вероятно защото неделчани си гледаха не само бизнеса в тези дни, а и изразяваха с всеки свой жест гостоприемство и всеотдайност. Скарите пушеха от ранни зори до късни нощи, а на сутринта площадът бе все така чист и готов за новите изяви на великолепната сцена срещу сградата на Общината.