към загиналите руски, румънски воини и български
опълченци в Руско-турската освободителна война от 1877-78 г.

Продължение 

Делото на Поборническо-опълченския комитет за издигането паметниците на признателността в България ще пребъде във вековете. Те са направени с любов, безпределна признателност и уважение към воините, дарили ни свободата.

Паметникът на свободата на връх Шипка

Паметникът на Шипка е символ на признателността на българския народ към подвига на руските воини и българските опълченци. Издигнат е на връх Шипка, мястото на героичните боеве през месец август 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г.

Още по време на Учредителното събрание в Търново, на 13 април 187 г., народните представители Петко Каравелов, Петър Беров и Петко Р. Славейков правят предложение за построяване на паметника. Последният предлага в строителството му да вземе участие целия български народ, защото „този паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за нашето обединение, той ще привлича хората и ще събира в едно погледите на българите от всички краища на България“.

Същият въпрос е поставен и на конгреса на дружеството на борците опълченци през 1920 г., на който е взето решение паметникът да бъде построен в чест на 50-годишнината от Шипченските събития. След проведените два анонимни конкурса, висока оценка получава проекта на скулптора Александър Андреев и архитект Атанас Донков. Създаден е комитет по строителството на паметника. В състава му влизат ветерани-опълченци и представители на различни обществени организации.

Построяването на паметника става всенародно дело.

Започва събиране на средства. За целта се уреждат вечеринки и се разпространяват картички с изображението на проекта. В начинанието се включва целия български народ.
Строителството започва през август 1926 година и продължава около 5 години. Полагането на основния камък става по време на честванията на 45-годишнината от героичната защита на Шипка. Според предварителния план, паметникът е трябвало да бъде издигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и жестоки боеве за прохода, но за да бъдат запазени скалите на Орлово гнездо като историческа светиня, било решено той да се изгради на връх Свети Никола, днешния връх Шипка.

Архитект Атанас Донков ръководи строителството. При тежки природни условия, оскъдна техника и лоши пътища работата била много трудна.

Паметникът е завършен през 1930 година.

Официалното му откриване обаче става на 26 август 1934 г. Тогава тук идват хиляди хора от цяла България. Специално поканени за тържеството са и ветераните-опълценци.
Височината на паметника е 31,50 метра. Представлява огромен каменен блок с форма на пресечена пирамида. Състои се от цоклен етаж (гробница) и още 5 етажа нагоре. Над главния вход на специална площадка е поставена фигура на лъв с височина 4 метра и дължина 8 метра – символ на величавия подвиг на героите на Шипка. Автор на скулптурата е Кирил Шиваров. В горната част на паметника на северната стена с метални букви е написано: „Шипка“, „Шейново“ и „Стара Загора“. Тези имена напомнят за местата на сраженията, в които българските опълченци, заедно с руските воини са влизали в решителен бой с врага.

През 1956 г. паметникът е
частично преустроен.

Долните два етажа са съединени с кръгли отвори. Мраморният саркофаг върху фигурите на 4-те лъва символизира братската могила на загиналите герои. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец.
„Българино, склони чело пред туй свято място, заветен паметник на вечната дружба между българи и руси увенчали с кръвта си нашата свобода“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“ са свещените надписи в костницата на паметника, врязали се в небето като продължение на планинския връх.
Посетителите започват с изкачването на каменното стълбище 1000 стъпала, което води към паметника. Направено е през 1957 г. за честване на 80-годишнината от Шипченската епопея.
За 100-годишнината от боевете на Шипка

най-горната част е реконструирана в тържествен
подход към паметника.

На първата площадка под стълбището са пресъздадени най-характерните моменти от петмесечната борба за прохода. Върху белокаменнатат стена са изваяни три барелефни композиции: „Защитата на Шипка“, „Глътка вода за героите“„Зима на Шипка“. Техен автор е проф. Любен Димитров.

На 3 март 1982 г. е уредена постоянна музейна експозиция, представяща важни моменти от отбраната на Шипка. Наред с богатия фотодокументален материал са изложени оригинали и копия на известни картини от руски и български художници. Има и мултимедийна зала. Текстовете и анотациите са на български, руски, френски и английски език.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Из „Опълченците на Шипка“
от Иван Вазов