В дъждовния съботен следобед на 10 февруари, малката зала на Читалище „Виделина – 1865” събра потомци и близки на Сугаревия род, панагюрци и гости на града, за да бъде отбелязана 120-ата годишнина от рождението на общественика, родолюбеца, ерудита Атанас Сугарев – Учителят. Събитието бе организирано съвместно от ръководствата на Читалището и Градски исторически музей – Панагюрище.

Водеща на тържеството беше неговата внучка – актрисата Василка Сугарева, която запозна присъстващите с биографични данни от живота на своя дядо.

С песен поздравиха гостите възпитаничките на музикалните педагози Величка Маслева и Нона Немигенчева – Наталия Пашова, Преслава Гугова и Надежда Ковачева.

Свои спомени сподели музикантът Андрея Манев, който изсвири на кларинет „Песента на славея” от Едвард Григ – любима на Атанас Сугарев – Учителят и сравни самия него със славей. Той развълнувано поднесе своите впечатления от човека, когото е имал възможност да познава по-отблизо и изказа възхищение от неуморната му личност.

За събирателната и изследователска дейност на Учителя говори доц. Атанас Шопов – директор на Историческия музей, който отбеляза, че Атанас Сугарев е първият директор на първия музей в Панагюрище, наречен „20 април”. Присъстващите научиха, че музейната сбирка е била изложена на горния етаж, в едното крило на Читалището. Доц. Шопов определи живота му като „достолепен и величав”, а него нарече „общественик, учен, педагог, журналист, краевед и творец в истинския смисъл на думата”. „Той ще остане вечно жив в паметта на поколенията, на които завеща изключителното родолюбие, както и своя богат и ценен архив”, завърши изказването си доц. Шопов.

С музикален поздрав се включи и вокална група „Радеан” при НЧ „Виделина-1865”, с ръководител Анета Калпакова. Самодейците изпълниха панагюрски песни.

От личния архив на Марина Димитрова, правнучка на Атанас Сугарев и цигуларка във Виенския класически оркестър, прозвуча „Романтичен валс” на Панчо Владигеров, чието изпълнение беше прожектирано по мултимедията в залата.

Госпожа Дочка Атанасова – бивш директор на Панагюрската гимназия, на която Атанас Сугарев е преподавал по музика го описа като „слабичък човек, който винаги ходеше с тъмен костюм, строг, изискващ, справедлив”.

За Учителя разказа и Цветана Манева, която изказа своето възхищение от голямото семейство Сугареви, живяло задружно и в разбирателство през годините. Тя отбеляза, че отношенията в тази фамилия трябва да бъдат пример за младото поколение. Силно впечатление й направила голямата библиотека в дома му, която описа като „цяла стена с книги, покрити отпред със завеса”.

Неговият внук Атанас Сугарев си спомни как са го възприемали хората. За тях той сякаш е бил светец. Той разказа как са му целували ръка и са му ставали на крака, показвайки голямата си почит и уважение към него.

С много вълнение свои спомени за Учителя сподели и актьорът Георги Радомиров, който призна, че той е изиграл огромна роля за формиране на неговото родолюбиво чувство и любов към Панагюрище. Той припомни на присъстващите и за ролята на съпругата му – Василка Сугарева, която го подкрепяла в негоните начинания.

Литературният изследовател Катя Зографова с чувство на гордост разказа, че името на Атанас Сугарев – Учителя съвсем заслужено е наредено до имената на Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Нешо Бончев и Марин Дринов в нейната последна книга.

Вечерта завърши с последното стихотворението на Иван Станчев „Родът”, което той бе написал специално за годишнината. Поетът прочете творбата си и текст на грамота към наградата – икона на Св. Атанасий, връчена през 2015 г. от неговата Фондация „Съкровищата на Панагирик” на рода Сугареви за изключителния им принос в обществения и артистичен живот на град Панагюрище и националната ни култура – вдъхновение за хората.

Р О Д Ъ Т

3 ФЕВРУАРИ 2018 г.

Всеки род с кармата си,

та и рода на Сугареви.

Господ ги е качил на рамо

редом

с арап гълъб и бела врана.

Другото е мижи да те лажем –

дяволчета скубят душата ни.

Кой от кой бил по-важен

са глупости –

магарета сме, самар е съдбата.

Да цъфва насред страдания

венецът трънен на кръста.

Роде, с теб е свети Атанасий,

та вярвай –

с творчество сме безсмъртни!

То е хубост, то е финес…

и към всекиго отворени

са очите им маслиньови, очи съсъньови –

вдъхновение!

И мъртвите седнаха на софрата спокойни.

Иван СТАНЧЕВ