Веселина Зумпалова – Ралчева

Втората световна война продължава. Първите прелитания на бомбардировки над американската авиация започват още през месец октомври и ноември 1943 година. Някои предвидливи софиянци напускат столицата и отиват в провинцията.

След унищожителните бомбордировки на 10 януари 1944 г. в София настъпва истински ад.

Щетите от дневните и нощни бомбардировки са огромни. Паниката и ужасът на софиянци са неописуеми. Столичани по най-бързият начин напускат превърнатата в руини София. Сто хиляди софиянци нарамили набързо най-необходимото поемат с влакове, автомобили, каруци и дори пеш към спасителната провинция. Предизвикана е силна евакуационна вълна, както в цяла България, така и в Панагюрище.

Панагюрци посрещат гостите си с интерес, уважение и незабавно ги настаняват в новите им домове. 12 хилядният град нараства с още 5-6 хиляди души.

Тук пристига и Царският военен симфоничен оркестър (ЦВСО),

оставил и до днес трайни спомени в съзнанието на панагюрци.

Диригент на оркестъра е неговият създател професор – майор Саша Попов. За малкия провинциален град това е една привилегия – шанс и невероятна културна придобивка. Оркестърът, състоящ се от 100 оркестранти, изнася пред панагюрската публика няколко концерти с творби на класици.

Панчо Владигеров (вляво) и Саша Попов (вдясно) в началото на 50-те години, когато Саша Попов е все още диригент на Софийската филхармония

По време на евакуацията в Панагюрище се ражда една красива любов. На панагюрска земя се срещат концерт – майсторът на оркестъра Петко Дренников и дъщерята на известния софийски лекар Даскалов – Жана. Семейството й живее в дома на Лука Зумпалов, на улица „Райна Княгиня”. Той има още една дъщеря Вера – съпруга на професор Саша Попов и син – Димитър Даскалов – лекар, който и след евакуацията остава до 1959 година да работи в Панагюрище като работнически лекар.

Младото семейство Жана и Петко Дренникови по-късно имат двама сина: Иван – световно известен пианист и Андрей – цигулар и композитор. В Панагюрище е евакуирана и Българска кинематография. Евакуирани са още: Аптекарското дружество, което снабдява с лекарства цяла България и складира стоката си в училище „Свето Покровско”, както и складове за книги и детски играчки.

На Панагюрски колонии е софийската радиостанция „Балкан”, която разполага с два предавателя и осъществява радиовръзка с цяла Европа. Тук е и семейството на Васил Стоилов – художник, което живее във вилата на Михаил Савлеков. Има и още една сватба.

Художникът Стоилов и племенницата на Яворов – Ганка Найденова, се венчават в църквата „Свети Георги Победоносец”. Сватбата става голяма атракция за панагюрци.

На Колониите прекарват зимата на 1944 година и полковник Никола Михлюзов, писателят Гьончо Белев, артистът Любомир Кабакчиев, ген. Бекяров, бившите министри Стоян Костурков и Вергил Димов, народният представител Никола Търкаланов, търговският представител на Полша Жунжушки и други видни личности.

Осеммесечният евакуационен период оставя своя положителен и траен отпечатък върху провинциалния начин на живот на панагюрци.

Постоянните контакти с гостите от столицата и Пловдив, отличаващи се с културно поведение, маниери и език, интересуващи се от музика, спорт, музеи, кина, библиотеки, излети и концерти – всичко това се отразява върху живота, върху културата и поведението на домакините. Завръзват се нови приятелства.

Софиянци отварят тук нови ателиета, търговски магазини и ресторанти. Цели семейства остават тук да живеят и работят.

По време на евакуацията е основан първият футболен отбор „Средногорец”.

През тези осем месеца панагюрци се оказват на висота по гостоприемство, хуманност и родолюбие.

Свързана статия: Спомени за професор Саша Попов и неговия оркестър евакуирани в Панагюрище през 1944 г.