Захари Стоянов – будният летописец на своето време

Навършват се 130 години от смъртта му

Сред българските поборници, революционери, публицисти и писатели Захари Стоянов заема уникално място. През целия му живот над него е бдяла музата на историята. Не може да бъде сравняван с други борци за народна свобода. Той живя в най-бурното и драматично време от най-новата българска история. Във всички повратни моменти от тази история той беше там, на мястото на събитието, участвайки непосредствено в него.

Захари Стоянов – портрет от Георги Данчов-Зографина

Захари Стоянов е роден през 1850 година в котленското село Медвен – едно от най-хубавите и най-грамотните села на предосвобожденска България., сред девствените лесове на Котленския балкан. Кръстили го Джендо. Баща му бил овчар „средна” ръка, а майка му – къщовница, отгледала многолюдна челяд. Учил в Медвен, колкото да му се отворят очите за света, да изпита чара на буквите и неутолимата жажда за знание.

Двадесетгодишен напуска родното си място Медвен, търсейки място за изява и поема към Варна. По-късно научава, че в Русе има царско училище и след много премеждия се озовава там. Пръстът на историята го насочва в Русчук, там, където по онова време е най-силният кипеж на раждащото се българско национално – освободително движение. За негово огромно разочарование не го приемат да учи, защото бил прехвърлил ученическата възраст. Принуден е да стане абаджийски чирак.

В Русе той прекрачва прага на Читалище „Зора”, там, където русенската младеж се събира най-често да обсъжда как да събори турския султан, за да се освободи Отечеството от вековната тирания.

Русенското читалище „Зора” и дома на баба Тонка Обретенова са истински университет за бъдещия летописец.

Самоубийството на Ангел Кънчев на русенското пристанище, на което Захари неволно присъства, предопределя съдбата му на поборник за свободата на България. В читалище „Зора” се запознава и сприятелява с Никола Обретенов. Приет е за член на русенския революционен комитет. Така овчарчето Джендо се превръща в убедения революционер Захари Стоянов.

През 1874 година става железничар в Търново Сеймен. Ходи облечен в униформа. Гледат го с уважение, но той не може да забрави Русчук, нито хората в него, които завинаги са останали в душата му. За него този град е второ родно място. Не може да забрави топлите обятия на Обретеновото семейство, особено Никола, когото цени повече от брат. При това не харесва, че работи в компания от чужденци. Тежи му служебната дисциплина. Свободата му е ограничена. Обхващат го Ботевски настроения. Цялата пролет минава в очакване на свободата. Служителят от железницата Захари Стоянов, Георги Икономов и Ради Иванов се свързват с местни хора, говорят, убеждават, чакат съобщение от Стара Загора. Старозагорското въстание от 1875 година се превръща в генерална репетиция. Започва истинското представление – кървава и страшна драма. Старозагорското въстание е първата му закалка на бунтовник. След неуспеха на въстанието той се крие няколко месеца във вагон на Харманлийската гара, покровителствуван от своя приятел и началник на гарата Ради Иванов.

Месец по-късно Захари Стоянов се среша за първи път с Георги Бенковски и става неговата дясна ръка. Неповторимо събитие! Вече е апостол, но за разлика от Бенковски няма никакви властолюбиви амбиции. Участва в Оборищенското събрание. Намира се под обаянието на войводата, който за него е кумир, идеал. Неотлъчно е до него и остава с него до смъртта му.. След разгрома на въстанието от Хвърковатата чета на Бенковски само четирима остават с него. Единият от тях на Костина оцелява. И това е Захари Стоянов, заловен по-късно чрез предателство. Съдбата пощадява само него, за да опише най-героичната история на България.

След Освобождението и той, като много други поборници, изживява пренебрежението на властимащите. Става писар в русенската митница, а по-късно е секретар на русенския апелативен съд. Неволята си споделя със своя побратим Никола Обретенов и семейството му.

През 1882 година се жени за дъщерята на баба Тонка – Анастасия.

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра

Като член на либералната партия Захари Стоянов издава вестник „Работник”, в който публикува известната статия „Имената на българските въстаници, които сами са посегнали на живота си”, вдъхновила Иван Вазов да напише „Епопея на забравените”. Заради сатиричната си алегория „Искендер бей – разказ из живота на българите” е принуден да се премести в Пловдив, където е първоразряден писар в Дирекцията на правосъдието. Именно тук излиза първият том на „Записки по българските въстания” и като всичко гениално и велико, както често се случва у нас, тя не намира признание на автора приживе.

В Пловдив ръководи организацията на предстоящото Съединение на Княжество България с Източна Румелия. В края на май 1885 година излиза първият брой на неговия вестник „Борба”, изцяло посветен на каузата.

Той оглавява Тайният централен революционен комитет в Пловдив, взел решението да се провъзгласи през нощта на 5 срещу 6 септември. Комитетът, съставен на 25 юли същата година, в село Дермендере, ръководи акта за осъществяване на Съединението.
На 6 септември 1885 година голямото събитие вече е реалност.

През 1886 година поборникът, писателят и вестникарят се установява в София и започва издаването на вестник „Независимост”. Едновременно той пише и редица статии, нападащ и атакуващ. В тях той изгражда единен образ на личност, дълбоко свързана със своя народ и бореща се срещу враговете му. По-късно той пише: „Не се ръководех от никакви авторитети и правила, святата истина ми бе знамето!”

Захари Стоянов е всестранна личност и талант. Повечето българи го познават като автор на „Записки по българските въстания”. Да, той е неповторимият очевидец и летописец на Априлското въстание, но той е и автор на биографичните книги за Левски и Ботев, както и на „Четите в България”.

Бил е кореспондент на лондонския вестник „Таймс”, на будапещенските „Ревю д Ориан” и „Газет дьо Хонгри”, на „Телеграфул”, на женевския журнал „Общее дело”. Изпращал е свои материали в три гръцки вестници.
Вестниците „Работник”, „Свобода” и „Борба” са тясно свързани с неговото име.. Захари Стоянов пръв събира и издава съчиненията на Любен Каравелов.

След абдикацията на Батенберг, за княз е избран Фердинанд Сакс Кобург Готски с регент Стефан Стамболов, когото Захари Стоянов искрено подкрепял. Макар и зает с депутатски дела той продължава да пише. В края на 1887 година излиза вторият том на „Записките”. На 2 август 1889 година е удостоен с орден „Свети Александър І” – първа степен.

На 2 септември 1889 година по време на посещение в Париж за освещаване на Айфеловата кула, Захари Стоянов внезапно умира в хотел „Сюез“. Погребан е в Русе. Недовършеният трети том на „Записките” е издаден през 1892 година в София.

Че е бил сред първоначинателите на Старозагорското въстание, дясна ръка на Бенковски в Панагюрище, главен виновник на Съединението с Източна Румелия, блестящ публицист, защитил с перото си правото на българите да живеят в независима България, най-сетне държавник от най-висок ранг, депутат и председател на Народното събрание, изгорял в борбата с вътрешни и външни врагове – това нашите деца не знаят. Отне им го пословичната дързост на Захарий да казва истината в очите, неизкоренимата наивност на македонския овчар.

Десетки години след смъртта му той е бил забравен. През 1922 година чудакът Александър Балабанов върна на българските читатели „Записките…” с възторга на откривател, видял в лицето на Захари Стоянов личност, високо надраснала по култура и по душевна сила, и по индивидуалност своите съвременници.

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.