От 14 до 16 април 1876 г. заседава Първото Велико народно събрание в местността Оборище

Местността Оборище е едно от най-свидните светилища на българската историческа памет. Намира се на 10 км. северозападно от Панагюрище. В навечерието на въстанието е свикано събрание на представители от селищата в Западна Тракия, за да се оцени готовността на населението за бъдещи битки, да се одобри планът за въстание и датата за обявяването му. Това събрание влиза в историята като Първото Велико Народно събрание. За определяне мястото на събранието, което да бъде такова, че да гарантира пълна тайна, да е далеч от турските шпиони, Бенковски натоварва Димитър Коклев – председател на комитета в с. Мечка. Заедно със своите съзаклятници той обхожда най – закътаните места и предлага на Бенковски местността Оборище, като най – сгодно място. То е отдалечено от Панагюрище на около час и половина пеша и около час от с. Мечка и се намира в пазвите на Централна Средна гора.

Депутатите започват да пристигат на 9 – 10 април 1876 г. Настанявани са в дома на Найден Дринов или на съзаклятниците. Нощем последователно на групи са отвеждани на Оборище, където Волов и Икономов от 12 април се заемат с организирането на стражите, прехраната и нощувките на делегатите. Бенковски пристига на 13/14 април. Заседанията започват на 14 и продължават до 16 април. Събранието е открито с реч на Волов, следва реч на Бенковски, който поставя въпроса да се дадат правомощия на апостолите да вдигат въстание и да решават съдбата на населението. Разгаря се лют спор по този въпрос, но развитието на Априлското въстание показва правилността на искането на Бенковски. Когато този въпрос е решен, депутатите полагат клетва след молитвата на поп Груйо Бански.

Всички депутати гласуват с „ДА” най-съществения въпрос да имали въстание през пролетта на 1876 г., след което се обсъжда характера на въстаническите действия и надделява становището за повсеместно въстание във всички центрове на Западна Тракия. Обсъжда се и въпросът за датата на въстанието, като всички остават с убеждението, че на 1 май 1876 г. ще се случи събитието. Както е известно, представителят от с. Балдьово Ненко Терзийски съобщава за решенията на Оборищенското събрание на турския каймаканин в Пазарджик, който телеграфира за това в Пловдив, Одрин и Истанбул и турската власт предприема назабавни действия. Събранието избира и една комисия заминаваща за Панагюрище под ръководството на Бенковски да изработи планът за въстанието и прокламацията към българския народ. Относно броя на депутатите участвали на събранието има различни мнения: З. Стоянов посочва 56 бр., Димитър Страшимиров определя 67бр. от 58 селища и т.н. С течение на годините местността Оборище става едно от най-посещаваните места в България, където българите изразяват преклонението си пред героите от Април 1876 г.

За 10 годишнината от събитието е решено да се постави някакъв знак – каменен кръст. С тази задача се заема Рад Гемиджиев /секретар на комитета в с. Мечка/. През 1928 г. Министерството на просветата взима решение да се построи на Оборище паметник. С тази задача е натоварен скулпторът Янко Павлов. Текстът и имената на народните представители е даден от Димитър Страшимиров. Едновременно със строежа на паметника се строяла и паметна плоча, която се поставила на скалите при моста по шосето Панагюрище – Мечка. Автор на текста и изпълнител е скулпторът проф. Дудолов.

Източник: Исторически музей – Панагюрище

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.