Дарителят Събо Николов

Панагюрци, оставили следа

„Човекът, който печели най-много е този,
който трябва да служи най-добре.
Доволна личност трябва да е тази, която да
получи най-много от живота и най-много да му даде”

Събо Николов

Събо Николов е роден в бедно семейство, в Панагюрище през 1870 година. Невръстен бил даден ратай в дома на Джордж Марш – американски мисионер в Пловдив. През 1887 година с помощта на американеца пристигнал в Ню Йорк. Постъпил веднага на работа в една фабрика и едновременно с това започнал да учи. Първоначално учил във военно училище, а след това следвал в Уорчестърския политехнически институт. На 27-годишна възраст бил вече инженер по текстилни машини и владеел два западни езика – английски и френски. Усетил сили и вяра във възможностите си, той създал своя фирма и бързо се издигнал до положението на виден американски индустриалец. През 1915 г. става член на Ротари клуб.

До края на живота си Събо Николов останал не само патриот, но и щедър благодетел, за което свидетелстват личните му дарения за България. Неговата скромност е главната причина добрите му дела да останат незабелязани. Единственият източник за неговия живот и добротворство е запазената дългогодишна кореспонденция между него и видния български учен проф. д-р Димитър Атанасов.

През 1914 година проф. Атанасов заминал да учи в САЩ като стипендиант на Министерството на земеделието и държавните имоти. Поради настъпилата военновременна обстановка – избухването на Първата световна война – той получил само една стипендия. Наложило му се да прекъсне образованието си и да се върне в България. Тогава на помощ му се притекъл известният индустриалец Събо Николов, поемайки издръжката му до края на следването му. Тази безкористна помощ свързала завинаги двамата в голямо приятелство, продължило до смъртта на Николов.

Паметникът на Събо Николов в Панагюрище

От българския вестник „Лъч” – 17.ХІІ.1929 година научаваме, че професор Димитър Атанасов не е единственият българин, на когото Събо Николов е помагал. Ето какво публикува на страниците си този вестник: „Господин Събо Николов се интересува живо от България и се мъчи да й служи с каквото може. Той е поддържал десетки български студенти в разни американски университети. В същата година от вестника се разбира друго: „Благотворителната дейност на Събо Николов не се изчерпва само с подпомагането на български студенти. „Господин Събо Николов – пише вестник „Лъч” – е дарил чрез министъра на земеделието 250 хиляди лева на нашия агрономически факултет за изграждане на една вегетационна къща”.

Под заглавие „Българско момче прави тук милиони” американският вестник „Уорчестър Хералд” пише в броя си от 17 декември 1939 година: „Едно тихо, ученолюбиво, 19-годишно момче дойде в Америка с намерение да прави богатство. Неговото име е Събо Николов. Той дойде от България”.

Редове от кореспонденцията на Събо Николов с професор Димитър Атанасов:
„Прилагам два чека – пише Събо Николов – от който единият от 119 долара да бъде за закупуване на микроскопа.”

„Срещнах се с доктор Кирил Станев (известен дългогодишен хирург в панагюрската болница) в Чикаго и с още други българи, с които говорихме за възможностите да съберем пари за България. Решихме да апелираме за това към българите в Америка и Канада чрез българския вестник „Народен глас”, издаван в Масачузетс”.

Към проф. д-р Атанасов се обръща с писмо д-р Кузмов – управител на панагюрската болница със следната молба: „Търсим човек – пише д-р Кузмов – който може без повреда да пренесе портретите на господин Събо Николов и госпожата му от София за Панагюрище.”

Имало е човек, който е желаел да засвидетелства почит към дарителя на панагюрската болница, но днес никой не се спомня за тези портрети.

Години наред панагюрци не са знаели за даренията на болницата и името на дарителя. Преди десетилетия от десетте запитани лекари „Кой е Събо Николов?”, само един от тях отговаря на този въпрос, а останалите вдигат рамене. Неговият отговор е: „Знам, че болницата получава всяка година долари от някакъв американец”.

От далечните ми средношколски години като дружинничка си спомням, че за практическите занятия ходехме в болницата. Ето какво ни е разказвал панагюреца инженер – химик Любен Бобошевски, завеждащ болничната лаборатория в панагюрската болница от 1949 година до 1989 година във връзка с личността на Събо Николов: „При едно от посещенията си в България Събо Николов предложил да даде средства за изграждане на нова болница в Панагюрище, но местните ръководители отхвърлили тази идея.

За него отново се заговори след смъртта му през 1959 година. Тогава се получило съобщение от САЩ, че Събо Николов е оставил голямо завещание на панагюрската болница под №3042. Завещаните суми са в размер на десетки хиляди долари са вложени в Лайф фонд (пожизнен фонд) в Масачузетс и те ежегодно нарастват.

Съгласно волята на дарителя основната завещана сума не може да се тегли от болницата, а само лихвите и дивидентите. Установи ли се, че сумата се използва не по предназначение, за други цели, завещанието се прекратява.

До 1959 година – след смъртта на Събо Николов – с лихвите и дивидентите болницата е закупила: спектрофотометър „Колеман”, първият в България (1959 г.); през 1961 година – пламъков фотометър и автоматична система за отчитане на протоинограми; през 1985 – автоматизирана система за биохимични изследвания на кръвта.

Пари на ръка болницата не е получавала. Болницата се е обръщала към Лайф фонд с молба – заявка за необходимата апаратура и те я доставяли.”

Какво е получавала болницата от това завещание след 1959 година могат да кажат управителите й след тази дата или да се използва архивът й, предаден в Окръжен архив, Пазарджик.

И така името Събо Николов остава в анонимност. Това в никакъв случай не е чувство на неблагодарност у панагюрци. Те са увековечили всяко събитие и личност от дните на Априлската епопея, всяка стъпка на априлци и с това са доказали силните си чувства на синовност, благодарност и признателност. Причината се корени в погрешното патриотично и гражданско възпитание на хората, които не оценяваха дарителството и не признаваха истинското добротворство. Завещанието на Събо Николов се е било превърнало в меркантилна облага, при която подтиците на дарителството са били пренебрегнати, а дарителят е оставен в забрава. Останало е само изчислението – какво може да се купи с долари от Америка.

След 1989 година бавно, но се промени отношението към дарителството. Болшинството панагюрци не знаят каква личност е Събо Николов, макар че местната болница от месец ноември 2000 до 2016 година носи неговото име. Чест прави на Ротари клуб – Панагюрище, който постави бюст – паметник на дарителя в Градския парк.

Ако облагодетелстваните още преди промените бяха запознавали своите съграждани с благодетелността на своя съгражданин, белязана с човещината и патриотизма на възрожденското спомоществователство и дарителство, нямаше много панагюрци още да питат: „Кой е Събо Николов?”

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.