На 29 април гледаме на панагюрска сцена спектакъла „Тютюн“

Този петък, 29 април, от 19 часа в Театъра  Дом-паметник зрителите ще могат да се насладят на прекрасното представление по романа на Димитър Димов „Тютюн“. 

Билетите са с цени: 15, 20, 25, 30 лв. .
Онлайн на: https://bit.ly/ТютюнИвентимПанагюрище
Билети на касата на Театър дом-паметник – Панагюрище.
За въпроси, заявки за групи и резервации: +359 894 48 07 44; 0884 48 30 95.

Актьорът винаги дава нещо свое на героя, но не може да се откъсне до такава степен от себе си, че да каже – не, това вече не съм аз, казва Калин Врачански, пред Виолета Тончева и сайта impressio.dir.bg.

Актьорът Калин Врачански пред Виолета Тончева за своя герой, многоликия Борис Морев, който има мечти и може да промени света, докато се колебае в избора между „Никотиана“ и Ирина; за образа, който за да стъпи на сцената, трябва да бъде гледан под лупа; какво от себе си влага актьорът в героя и опасността да бъде идентифициран с него; неизбежното сравнение с литературните първообрази и емблематичните екранни превъплъщения на Йордан Матев и Невена Коканова; също за иронията и театралната игра, Бина Харалампиева и 40-ия рожден ден с трупата на Варненския драматичен театър

„Тютюн“ по Димитър Димов е юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Драматургичен вариант Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева, сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор Асен Аврамов.

– Театърът промени ли представата ти за Борис Морев от романа? Имаше ли изненади при това второ запознанство
– Борис Морев не е обикновен, всекидневен персонаж – в театъра нещата не трябва да бъдат всекидневни. Сега видях Борис Морев по друг начин, изненадах се от предприемчивия му дух. Той умее да реализира плановете си, предприема гъвкави маневри в бизнеса с тютюн и независимо по какъв начин действа, се отличава с мащабното си и новаторско мислене. За своето време той е пионер в бизнеса, в един момент дори успява да накара немците да следват неговата воля. Възприемам го като човек с големи мечти и стремежи, който знае как да промени света.

Това, разбира се, е само една от чертите в характера му, който трябва да бъде пресъздаден в цялата му многоликост. За да стъпи на сцената, образът трябва да бъде гледан под лупа, както казваше моят професор Здравко Митков.

– Какво от всички качества в героите, които си изиграл на театралната сцена и филмовия екран, използваш в образа на Борис Морев?
– Не бих казал, че вземам нещо конкретно от тях, но със сигурност това натрупване в годините и събраният опит с различни режисьори и различни герои ми помагат да имам по-плътен поглед върху драматургията и да боравя с различни прийоми. В „Тютюн“ всичко, което е било зад мен, е важно, а и работата с режисьор като Бина Харалампиева е истински трамплин.

– Когато се превъплъщаваш в героя, доколко се сливаш с образа и доколко запазваш дистанция към него?
– Актьорът винаги дава нещо свое на героя, но не може да се откъсне до такава степен от себе си, че да каже – не, това вече не съм аз. Може и да има подобни случаи при големите актьори, които гледаме на екрана или на театралната сцена, но кой знае колко от техните герои има у самите тях…

– Така и често пъти публиката погрешно идентифицира актьора с неговия герой..
– Да. Това означава, че актьорът добре си е свършил работата, макар и после да се изправя пред опасността да го свързват само с един герой, който е изиграл и който се е харесал на публиката. Точно такъв е случаят с Даниел Радклиф, който изпълнява Хари Потър, всички го разпознаваха като Хари Потър и това му създаде проблеми с кариерата, след Хари Потър той дълго време не можеше да продължи нататък.

– От позицията на зрител виждам Калин Врачански като един комуникативен и харизматичен актьор с чувство за хумор, който без особено усилие печели благоразположението на околните. Всичко, което Борис Морев не е…
– Много се радвам, защото ако беше така, Борис Морев нямаше да бъде толкова интересен за театралната сцена. Да, аз възприемам себе си не толкова сериозно. Моят преподавател и театрален режисьор Румен Рачев ни учеше да гледаме на живота с известна ирония. Нека да ни бъде по-леко, защото ако трябва да товарим на раменете си целия този огромен багаж, който носим на сцената, как ще се справим…

– Ако се върнем на твоя властен и властолюбив, алчен и безскрупулен Борис Морев, той изглежда защитен от всичко, но не и от любовта си към Ирина. И ти ли го възприемаш така?
– Много можем да говорим за любовта на Борис Морев в „Тютюн“. Не можем да разберем коя е неговата истинска любов, дали любовта към „Никотиана“ или любовта към Ирина, коя от двете е по-силна. Зрителите, които ще дойдат да гледат нашето представление, ще разберат, че нещата при него са много странни, понякога той избира работата, понякога любовта, колебае се, не знае дали има връщане назад.

Така е и в живота, когато се стремиш силно към нещо, не знаеш какво жертваш и можеш ли после да го върнеш обратно. Точно затова и романът е толкова силен и въздействащ. Естествено краските тук са преувеличени, за да бъдат достатъчно ярки. Но изкуството не бива да размахва пръст и да сочи как трябва да бъде, изкуството трябва да задава въпроси, а зрителят да търси отговорите вътре в себе си.

– В „Тютюн“ Борис Морев е немислим без Ирина, както и Калин Врачански без Диана Димитрова. Докато ти се оказа лесният избор на Бина Харалампиева, за Диана беше по-трудно…
– Всички познават Борис и Ирина. Стане ли дума, че репетирам „Тютюн“, всички казват, че това е любимият им роман. Ирина е толкова магнетичен образ, че не можеш с лека ръка да дадеш тази роля на която и да е актриса. Освен това зрителите непременно ще направят връзка и с екранните образи на Ирина и Борис Морев, изграни от такива емблематични имена като Невена Коканова и Йордан Матев.

Надявам се, в нашето представление публиката да види приликите и разликите между тях и нас и ние да постигнем същия интерес, какъвто предизвиква филмът на Никола Корабов.

– Как се чувстваш в трупата на Варненския драматичен театър?
– Тук навърших 40 години и колегите бяха толкова мили, че ми организираха минитържество по време на репетициите. С всички си партнирам много добре, работим леко, намерихме общ език със сходно чувство за хумор и този дух ни съпътства по време на целия репетиционен процес. Все пак да не забравяме, че ние играем, ние продължаваме да си играем, както сме го правили в детството. Да, можем сериозно играем, плащат ни за това, но ние играем професионално. Да идваш на работа, без да забравяш, че играеш. Смятам, че актьорската професия е една от най-интересните, най-забавните, най-хубавите и аз имам щастието да бъда това, за което съм мечтал.

Обичам Варна, имам много приятели тук. Радвам се, че за пръв път участвам в постановка на Варненския драматичен театър, а когато приключим, ще замина с много хубаво и приятно усещане.

Интервю на Виолета ТОНЧЕВА

КАЛИН ВРАЧАНСКИ е роден на 9 юни 1981 г. в Червен бряг, завършва гимназия със специалност „Банково дело“ и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. Нашумява с ролите си в Театър „София“ („Ревизор“, „Четири стаи“, „Парижката Света Богородица“, „Франкенщайн“ и др.), в Театър 199 („Гарванът“, „Госпожица Юлия“) и МГТ „Зад канала“ („Бел ами“). Печели музикалния тв формат „Като две капки вода“ с превъплъщенията си като Васил Михайлов, Рей Чарлз и Горан Брегович.

Участва с успех в тв сериали като „Стъклен дом“ и „Дървото на живота“, в игралните филми „Патриархат“, „Още нещо за любовта“, „Смарт Коледа“ и др. Играе в „Моцарт и Салиери“ в Русенската опера, в мюзикъла „Баща ми, бояджията“ в Софийската опера.

Източник: impressio.dir.bg