Родът на Райна Княгиня води началото си в Панагюрище преди 356 години.

Панагюрище след падането под османска власт е било войнишко селище, ползващо се с големи привилегии. Една от най-важните е била, че панагюрци никога не ходели да работят ангария на турците – нещо, което много тежало на народа. В замяна на тази привилегия панагюрци задължително са давали всяка година по 33 души войници в помощната войска – обоза. След излизането на Танзимата от 1840 година тези задължения са били премахнати. Войнишката служба вече не била задължителна, а платена. Желаещите да бъдат войници са ставали гледачи на конете в султанските конюшни.

За разлика от други войнугански селища това задължение са предавало в определени родове.

В Панагюрище добиват всички права и преселниците, които живеели в него 2-3 години, след което им определяли място, за да си построят къща. На един от кьолновете на външната врата на къщата на Райна Княгиня и днес може да се види изрязана дата – март 1676 година. Отдолу следва надпис: Тасе Михо. През тази година, според спомените на няколко поколения възрастни от рода Футекови, техният род е бил приет като панагюрски и им е била дадена тапия (разрешително) за строеж.

Отмерили им място около сегашната къща – музей. Мястото е било незастроено и много по-голямо. Било е гора. Доста по-късно семействата Герови, Хаджилукови и Гугови покупили парцелите си от тях. Според най-малкия брат на Райна Княгиня – Захари Футеков, къщата им е построена през 1676 година.

Родът Футекови се преселва в Панагюрище от село Паталеница. Отначало семейството се е занимавало със скотовъдство, а след това – с мутафчийство – занаят, при който се изработват от козя козина чували, торби за зоб, чулове, пътеки, черги за подове и други. За това говори голямото помещение в долния етаж на къщата. Наричало се герена.

Името Тасе Михо вероятно е основоположника на рода. С годините родът се е разраснал и отделните клонове от него са далечни роднини, общи само по фамилно име.

Дядото на Райна Княгиня се казвал Тасе Футеков. Имал Голямо семейство, чиито наследници се пръснали из цяла България. Имал двама сина: Георги – бащата на Райна и Петър, който след Освобождението се преселил със семейството си в Бургас. Освен тях имал и 6 дъщери.

Поп Георги Футеков се е родил около 1830 година. Бил е родолюбив и прогресивен за времето си човек. Като свещеник давал приходите си изцяло за нуждите на училището, а семейството си издържал от занаята мутафчийство. Той и жена му Нона имали 6 деца. Най-голямото от тях била Нона. След нея следват: Анастас, Мария, Васил, Пена и Захари.

Райна Княгиня и Васил Дипчев имали 5 сина.
Иван – деца: Райна, Стефанка и Камелия
Георги – деца: Надежда
Владимир – деца: Христо и Васил Дипчеви
Петър – починал на 14-годишна възраст
Асен – деца: Йордан и Марко Дипчеви

Името на Райна Княгиня отдавна е познато извън границите на България. Сравнявали я с Жана Дарк.

Брат й Атанас, след като изучил обущарския занаят, се оженил за учителката Дела Попова – панагюрка, учителствала в Пирдоп. Той се образовал и станал учител, отначало в Пирдоп, а по-късно и в Панагюрище.

Три от децата й: Райна, Мария и Васил, получават образованието си в Русия след потушаването на Априлското въстание и със средства на Славянския благотворителен комитет. Васил завършил военно училище и останал на руска служба. По време на управлението на Стамболов се връща в България, но като руски възпитаник и поданик бил следен от хората на Стамболов. Това го огорчило и обидило и той се завърнал в Русия и останал окончателно там.

Оженил се за рускиня – вдовицата на княз Шаховски, която имала син и природила още две деца – момче и момиче. Василий Футеков достигнал до чин полковник и загинал през 1915 година в боевете при Мазурските езера. По известни причини семейството му напуска Русия и заминава за Франция. Връзката му със семейството му е прекъсната.

Пена е петото дете в семейството на поп Георги Футеков – починала рано, но е била жива по време на въстанието.

Шестото дете в семейството е Захари Футеков. Роден е месец след избухване на въстанието – през 1876 година. Завършил образованието си в Германия. Оженил се за Олга Силяновска от Крушево, Македония. От богато и видно семейство. Имали една дъщеря – Наталия.

Захари Футеков е издал българо – немски и немско – български речници, както и речник на чуждите думи в българския език. Той е пръв издател на книгите на Максим Горки в България. Последните години от живота си семейството живее в родната си къща в Панагюрище. Захари Футеков е починал през 1949 година.

През 1950 година къщата на семействата на свещеник Георги Футеков е обявена за музей „Райна Княгиня“.

Родът на Райна Княгиня е оставил имената на известни личности за векове. Името Райна Попгергьова – Райна Княгиня познават от невръстните ученици до хората дълбока старост. Няма българин, който да не се гордее с това име.

В продължението на рода има възрожденски учители, офицери, лекари, общественици, инженери.

Професор Георги Янков – оториноларинголог бил познаван от много хора. Син е на сестрата на Райна Княгиня – Мария, която била омъжена за полковник Янков, убит в Македония през 1901 година, като войвода на чета. Неговият син Коста бил женен за дъщерята на Димитър Благоев – Стела Благоева.

Рана княгиня пише своята автобиография по време на престоя си при обучението си в Страстний манастир. Това е първата издадена книга, в която се говори за Априлското въстание. Издадена е първо на руски език и след това на български език.
Четирима от синовете на Райна Княгиня са герои от войните, последвали една след друга след Освобождението.

Първородният син Иван е един от героите на Чаталджа по време на Балканската война. Участва в три войни с чин генерал и е носител на пет ордена за храброст.

Вторият син Георги Дипчев през Балканската война от 1912 година е машист на кораба „Дръзки“, който торпилира турския миненосец „Хамидие“ и го изважда от строя. Той е създател и пръв директор на механотехникума в Бургас.

Третият син Владимир, с чин майор, участва в Балканската война. Като директор на държавните кина разрешава прожектирането на съветски филми в България. Контактувал с елита на София – писатели, художници и арт личности.

Петият син – Асен Дипчев като ученик, 17-годишен, отива като доброволец по време на Първата световна война. Участва в боевете при Тутракан и получава първия орден за храброст в тази война. Взема матурата си и отново се връща на бойното поле. Достига до чин подполковник и окичва гърдите си с още три ордена за храброст.

След 9 септември 1944 година двама от синовете на Княгинята нелепо губят живота си. Владимир изчезва безследно, а генерал Иван Дипчев е хвърлен в Ловешкия затвор, където умира. Асен Дипчев е осъден от Народния съд като народен враг.

В навечерието на 100-годишнината от Априлското въстание през 1876 година като учителка по история водех експедиционен отряд, носещ името на Райна Княгиня. С моите ученици се заехме да направим родословно дърво на рода на Райна Княгиня. Тъй като никой от рода не живееше в Панагюрище поканихме трима от внуците й: Христо и Васил Дипчеви от София и Иван Филов от Банкя на среща с учениците, която се състоя на 1 март 1975 година. След нея предложихме да направим родословна дърво. Въодушевени от идеята издирвахме адресите на потомците, повечето от които не бяха посещавали родната къща на Райна Княгиня. В тази акция се включиха много ученици, родители и родственици. И успяхме. За 100-годишнината от въстанието имахме първото родословно дърво на рода, както и албум на рода – с данни и снимков материал, който по-късно подарихме на къща – музей „Райна Княгиня“. След 1976 година по инициатива на Исторически музей – Панагюрище беше направено голямо родословно дърво, поставено в приземния етаж на музея. Родът на Райна Княгиня растеше след всяка изминала година. Той възпитава и ще възпитава в родолюбие и следващите поколения.

Лушка Караянева