120 години Ловно-рибарско сдружение „Глиган” – Панагюрище (продължение)

Стъпка по стъпка през годините

През 1949 г. като абсолвент в Лесотехническия факултет в София, инж. Тодор Шишков извършва проучвания на началните условия и възможности за развитие на дивечовъдството в Панагюрския район. Разговаря с десетки изтъкнати опитни ловци, пастири, горски работници, туристи и др. и идва до заключение, че благоприятните природни условия трябва да се използват напълно, като за целта активно да участва и държавата. Така през 1953 г. бе създадено държавното ловно стопанство „Братия”. По стечение на обстоятелствата, след 3-годишна военна служба, в началото на 1954 г. Тодор Шишков е назначен за негов директор, а малко след това е избран и зам.-председател на ловно-рибарското дружество. Негов представител пък става Георги Енев. И започват активна съвместна дейност за своевременно и качествено изпълнение на ловно-стопанските мероприятия. Чувствителен принос в първите години на стопанството дават и опитни стари ловци Никола Ангелов Шишков – касиер-домакин на стопанството, и Тодор Радов Багрянов – организатор на дружеството. Препарираната от Лука Ланджев глава на рогач, намираща се в Панагюрско горско стопанство, е от 1954 г., спасена от работници. Благодарение на системните грижи през месец август 1955 г. при таксацията се установява, че в района на ловното стопанство обитават около 140 елена и 540 сърни, които постепенно се разселват из околността.

ловци-1918-г

Ловци от панагюрската дружинка по време на успешен лов на глигани. 13 ноември 1918 г., местност Киселишко дере край Панагюрище

Лично Тодор Шишков пише, че тогава в местността „Укица” е наблюдавал стадо от 38 елена от различна възраст, а в ловния развъдник „Братия” редовно са се движели сърни и елени. През месец септември 1959 г. са установени около 350 елена и 860 сърни. Значително увеличение се наблюдавало и още при зайците и яребиците.

През 1953 г. пък като член на ръководството на ловно-рибарското дружество Михаил Савлеков развива активна популяризаторска дейност. Още като млад учен в с. Мечка (дн. с. Оборище) през 1926/1927 г. той се сдружава с местните ловци, с които ходи на излети. През 1930 г. участва в курс по препараторство заедно с други 25 желаещи. Курсът е ръководен от Стоян Кръстев. От всички курсисти успешно завършва само Михаил. Той има желание да създаде фонд „Бедни ученици”, за което в продължение на 5 години подготвя изложба от 250 птици, бозайници, влечуги, насекоми и др. Изложбата се открива на 1 март 1935 г. в училище „Д-р Лонг”. Но Михаил Савлеков остава неразбран от обществеността и преустановява заниманията си, като съхранява експонатите в училище „Сава Радулов”, където е учител. През 1935 г. той започва да създава музейна сбирка от 75 експоната, предназначени за запознаване на младите ловци с най-срещаните полезни и вредни животни в нашия ловен район. След много труд, подпомогнат при отстрела от Драгомир Божков и Христо Цоневски, той създава сбирката и я подарява на музея. В нея през 1969 г. са включени и експонати на Стоян Кръстев.

ловци-1892-г

Една от първите снимки на панагюрски ловци, направена през 1892 г. На нея са отляво надясно: Лулчо Петров, Нешо Филипов и Гаврил Гуджев

Дългогодишни председатели на ловно-рибарското дружество са Велко Чардаков – 10 години, и Иван Богоев – 15 години. 23 години организатор на дружеството е Иван Владов.

Дружеството изпълнява различни ловно-стопански мероприятия: зарибяване на реките и язовирите с различни видове риба; разселване на птици. Организатор е на риболовни състезания за деца.

Много ловци и ловни деятели ще останат в историята:

През 1927 г. Йосиф Иванов Баров е председател на дружеството. Делегат е на X редовен конгрес в Бургас през 1929 г. и на извънредния в София през 1930 г. Редовен читател на списание „Ловец” от от началото на XX век и чрез самообразование от каменар се издига до служител в общината. Рядко има ловец, който да е изходил толкова километри път по дири на белки и златки из Балкана. Природно надарен човек, интересен разказвач на ловни истории, анекдоти и приключения, доживява до 85-годишна възраст.

Рад Юруков (Слона) – едър и представителен, с голяма брада и гърлест смях. Той получил прозвището си при осигуряване на дърва за ловджийски огън, тъй като носел по цели стъбла.
Димитър Клюселков (д-р Шляко) – дребен, с разчорлена коса и брада. От бързане се подписал „д-р Шляко”.
Лука Станчев (Александриеца) – тръгнал да ловува в Африка, но стигнал до гр. Александрия, Египет, и се върнал.
Никола Делирадев (Абисинеца) – ловувал 55 години в Абисиния (Етиопия), чиито ловни трофеи са част от експозицията в Природо-научния музей в Панагюрище
Стефан Щърбанов – човек над 110 кг, но винаги засмян.
Дядо Андон Манев, чиито думи „Дуа, вали, Андон върви!”, са доказателство за изпитаната максима, че за ловеца лошо време няма.
И още: Иван Сребреков, Кузо Цветков, Иван Кузманов, Иван Дураков от с. Оборище, Лука Пандуров от с. Поибрене, Тошо Левичаров от с. Баня и много, много други.

Стойо Джуджев – първият председател

Стойо-Джуджев-ловци

Стойо Джуджев

Роден в Панагюрище през 1867 г., той е син на панагюрския търговец на шаяци Марин Джуджев.

Първоначално учи в родното Панагюрище, но по-късно завършва образованието си в Робърт колеж в Цариград.

Завърнал се в Панагюрище след Съединението от 1885 г., Стойо Джуджев започва работа като данъчен началник. По негова инициатива в града се учредява ловното дружество на което става първия председател.

Страстен ловец, той дава идеята на местността „Манзул“ да се построи ловна хижа, за която ловците събират средства и с личен труд полагат нейните основи.

Човек с висока култура, Стойо Джуджев взима активно участие в обществения и политически живот на Панагюрище. Става и председател на панагюрското читалище „Виделина” дори участва като актьор в някои постановки на самодейците – „Иванко”, „За короната”, „Геновева”…

По-късно е преместен на работа в София, където заема различни държавни длъжности – инспектор, дори заместник директор на финансовото министерство. Ползотворна е и неговата дейност като административен секретар и счетоводител на Народния театър, чийто художествен ръководител по това време е поетът П. Чворов, а директор е писателят Пенчо Славейков. В този период на сцената на театъра се поставят много произведенията на Иван Вазов, с когото Стойо Джуджев е в приятелски отношения. По това време и със съдействието на Пенчо Славейков, Стойо Джуджев успява да издейства голямо дарение на панагюрското читалище „Виделина”. Когато Народният театър закупува нови декори и костюми от чужбина, съществуващите дотогава се предават на Читалището в Панагюрище.

Панагюрските ловци дотолкова уважават своя пръв председател, че дори кръщават любимата му за лов местност на него, известна днес като „Стойов камък”. Когато минавате през местността „Средния гьол” в ляво разклонението за „Вонещия кладенец” черния път се разделя на две – единият води за м. „Конска поляна” и за местността „Манзул“, а другият – за билото към местността „Улица”. Между тези две местности се извисява горист хълм – там, под лявата му страна има обрасли в мъх скални късове гранит – мястото на ловната пусия на Стайо Джуджев.

Точно там при един богат зимен лов през 1911 г., Стойо Джуджев заболява тежко, следствие на острия зимен студ и леден вятър. Болестта се усложнява и той получава тежки пристъпи на белодробна астма. Въпреки лечението в санаториуми в Швейцария и Франция, през 1912 г. той умира в разцвета на силите си на 45-годишна възраст.

Следва

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.