При подготовката на Априлското въстание и непосредствено след него, много духовници с непоколебима вяра в правото на делото за освобождение работят за доброто на своя народ. Един от тях е архимандрит Методий Кусевич, който по време на въстанието е протосингел на пловдивския митрополит Панарет.

Светското име на Кусевич е Тодор Иванов Кусев. Роден е в град Прилеп през 1838 година в семейството на Иван и Екатерина Кусеви. Първоначално учи в местното гръцко училище, но голямата си начетеност придобива чрез непрекъснато самообразование. Занимавал се с разностранна обществена дейност. Бил душата на основания и ръководен от Йордан Хаджиконстантинов – Джинот кръжок от любознателни и родолюбиви младежи, които по-късно застанали начело на борбата за независима българска църква. Те основали новото прилепско читалище, в което негов деен ръководител и секретар бил Тодор Кусев. Спечелил си име на изключителен борец за културно и просветно пробуждане на своите съграждани. Учителствува известно време в Цариград и през 1873 година приема монашество под името Методий в църквата „Свети Стефан“ в Цариград. Последователно става йеромонах и архимандрит и заема длъжността протосингел при пловдивската митрополия. Междувременно избухва Априлското въстание. Името на пловдивския протосингел обаче не се среща в дългия списък на активните дейци на Априлската епопея.

След погрома на въстанието настъпват дни на безпощадна и кървава разправа. Хиляди невинни жертви падат под ударите на турския ятаган. Димели останки на сринати със земята села и градове, а над пепелищата се носели воплите на деца, жени и старци. В тези именно тежки дни за българите, арх. Методий разкрил цялата сила на динамичния си характер. Неговата кратка автобиография и спомените на Константин Величков разкриват активната му дейност по събиране на сведения за турските зверства в България и неговия огромен и рискован труд ,свързан с това. За арх. Методий свирепото потушаване на Априлското въстание не било изненада. Той отлично познавал съвременната обстановка и далновидно преценявал събитията. И ако по време на подготовката и хода на въстанието оставал в сянка от съображения за сигурност на Екзархията, сега вече силата на неговия патриотичен дух се разгърнала напълно. Вълнува го мисълта как да помогне на страдащите, как да се спрат варварските безчинства на поробителя;как да се действа по-нататък. Стига до извода, че българската действителност трябва да стане достояние на широката европейска общественост. Според него пробудената съвест на Европа би могла да доведе до политическата независимост на българите. И той предприел една изпълнена с трудности и рискове акция за събиране на подробни данни за турските зверства. В автобиографията си той пише: „Когато стана Априлското въстание успях чрез свои доверени и самоотвержени хора да събера точни сведения за изгаряне на 46 села и избиването на множество мъже, жени и деца. Всеки българин, който се мернеше на улицата на полето и пътя, биваше убит. Поради това, лицата които отиваха да събират сведения за кланетата и пожарите пътуваха нощем и лазешком. „Добре подготвената мрежа от осведомители му носи подробна информация за нечовешките издевателства над българското население. Събраните данни далеч надминават всички негови представи и очаквания, защото „тия сведения бяха съвсем оскъдни, безграмотно написани, но от тях капеше кръв, кънтяха вопли на жени, пронизани в утробата, за да загине и плода, който са носили в себе си, писъци на деца, съсечени пред живи бащи и майки, въздишки на немощни старци, пребити и влачени по пепелищата на изгорени и унищожени села“.

Осъществен бил само първоначалният етап от поставената задача. Предстояло най- трудното – събраните сведения по сигурен и безпрепятствен начин да се занесат в Цариград. На пощата не могло да се разчита, защото върху нея бил упражняван строг контрол. Властите проверявали всички влизащи и излизащи от града. Всяка новина от поробена България била проверявана от строгата цензура. Портата е правила всичко възможно същността, характера и мащабите на въстанието да останат пълна тайна за външния свят. Затова арх. Методий взел решение сам да поеме всички рискове по пренасянето на сведенията. Явил се изгоден случай за неговото осъществяване. Митрополит Панарет трябвало да отиде в Цариград по нареждане на Високата порта. Отец Методий направил всичко възможно той да го придружи. На 13-ти май 1876 година митрополитът, придружен от своя протосингел, тръгнал за Цариград. Отец Методий внимателно увил около краката си събраните подробни сведения за башибозушките жестокости и статистическите бележки за дадените невинни жертви и успял да ги пренесе в столицата. Тук вече големият град му откривал пълната възможност да осъществи поставената си цел. Той подредил и систематизирал донесените материали. Убеден, че издевателствата ще продължат и че събраното от него още не е достатъчно, организирал своите сътрудници в „бюро“, което продължило да му изпраща сведения. Те се предавали чрез преводача на австрийското консулство в Пловдив Михаил Илич, по дипломатическата поща до посолството в Цариград, а от там съответно ги получавал неговия брат търговецът Стефан Илич – участник в църковните борби и сътрудник на Левски. Вече оставало разпространението на събраните сведения да бъдат публикувани в западната преса. Тук Методий срещнал съпротивата на екзарх Антим и митрополит Панарет, пред които вече споделил всичко. Двамата изтъкнати църковни дейци застанали срещу това му решение, не защото не били патриоти, а защото в тези трудни за целия ни народ дни екзархията била принудена да проявява изключителна тактичност и да действа, въпреки добрата си воля. И така отец Методий Кусевич, след мъчителна вътрешна борба решил сам да действа. Свързал се най-напред с директора на Робърт колеж, с преподавателите по философия доктор Алберт Лонг, със Стефан Панаретов и Иван Славейков – син на Петко Р. Славейков и др. В един от кабинетите на колежа арх. Методий им представил всички събрани от него и помощниците си сведения и статистически данни за погромите в България. Ефектът от изнесеното бил поразителен. От този момент фактически започнала голямата акция за отразяване на сведенията в европейската преса. Жилището му се превърнало веднага в главен щаб. Образуван бил под негово председателство комитет, целта на който била да размножава и разпространява сведенията, оформени като обширно изложение по различни дипломатически представителства, кореспонденти на различни европейски и американски вестници, частни лица и др. В напрегнатата работа били ангажирани дори и намиращите се във ваканция български ученици от цариградските училища и лицеи, които преписвали преведените вече на английски и френски езици материали. Със съдействието на д-р Уошбърн изложените материали били представени най-напред на британския посланик в Цариград д-р Хенри Хелиът и на кореспондента на в-к Таймс. Вестникът отказал да публикува материалите, защото това не отговаряло на интересите на правителството на лорд Биконсфилд, което защитавало Турция. И тогава изложението било изпратено на лидерите на либералната опозиция в Англия, както и на в-к Дейли нюз чрезнеговия кореспондент Пиърс. Драган Цанков и Тодор Бумов носели сведения в руската легация. Французите получавали своята информация от излизащия в Цариград френски вестник „Курие д Ориан” и чрез английските вестници. Същото било и с италианската преса, която застанала твърдо в защита на българската кауза.

Не трябва да забравяме обаче, че големите европейски сили имали свои консули във вилаетските центрове, чиято основна задача била да ги осведомяват за положението в самите вилаети. Сведенията на арх. Кусевич не били за тях изненадваща новина, макар и да я премълчавали. Всичко това ставало зад кулисите на голямата дипломация.

Разбира се, тези обстоятелства не омаловажават дейността на Кусевич. В сведенията на същия обаче имало точни статистически данни които дипломатите не са могли да имат от никъде другаде. Сега вече и екзарх Антим, който в началото възпирал инициативата на архимандрита, вече сам, използвайки същите материали, го подкрепял. Дело на българският екзарх, в това число и на Кусевич е изпращането на делегация от Драган Цанков и Марко Балабанов, целта на която била да спечели подкрепата на правителствата на великите сили и на европейската общественост за освобождението на България. Наложило се и допълнително събиране на сведения. По нареждане на екзарх Антим в Пловдивско и Пазарджишко бил изпратен студента по медицина, панагюрецът Атанас Шопов. Илия Калев от Панагюрище, счетоводител в търговската къща на братя Гешеви, също събирал и предавал сведения за английски и руски вестници.

По повод свикването на международната конференция на великите сили за обсъждане действията на Турция и подобряване положението на християните на Балканския полуостров, екзарх Антим наредил да се състави мемоар от името на екзархията, с който делегатите да бъдат запознати. Автор на този мемоар бил Кусевич. В навечерието на Руско-турската война архимандритът, вече на 48 години, със стипендия на Троянския манастир, отива в Одеса, след което завършва семинария в Киев през 1888 година и по-късно Духовна академия в Петербург през 1892 г.

От 1892 до 1894 г. е ректор на българската семинария в Цариград, след което е ръкоположен за Велички епископ, но веднага бил изпратен изпратен за управляващ Старозагорската епархия, а от 1896 година е и нейн митрополит до смъртта си през 1922 г. Негова е инициативата за изграждането на лесопарка Аязмото в Стара Загора. Автор е на много статии и брошури. От тях научаваме колко високо оценява помощта на докторите Уошбърн и Лонг като казва: „Без тях светът не би научил за нечуваната човешка касапница. Без тяхната идея да се направи анкета не би ги имало репортажите на Макгахан, както и последвалите събития“.

Архимандрит Методий Кусевич е една мащабна личност, която има не малка заслуга българският народ да заеме своето достойно място сред независимите нации.

Лушка Караянева