Анастасия Головина – първата българска лекарка

7 април – Международен ден на здравето

Лушка Караянева

Първата българска лекарка – д-р Анастасия Ангелова Николова (Головина) е родена на 20 октомври 1850 година в град Кишинев. Родителите й са били български преселници от Калофер. Нейният дядо Калчо Минков още в началото на 19 век напуснал Калофер и се преселил в Бесарабия. Участвал като доброволец в Руско – турската война от 1828 – 1829 година. Девет години бил кмет на Кишинев. Една от дъщерите му – Елена, се омъжила за българина Ангел Николау, родом от Русе. Той участвал в коронацията на Александър II. В тяхното семейство се ражда 16-то поредно дете, което нарекли Анастасия. Детето расте под майчини и бащини грижи в семейна обич. В училище то е любознателно и ученолюбиво.

Ранната смърт на бащата и съществуващите по онова време ограничения пред жените да получават образование във висши учебни заведения пречели и на Анастасия. Въпреки това тя издържала изпити за домашен учител, завършила френски колеж в Кишинев и постъпила на работа в Кишиневското земство като стенографка, но не преставала да се стреми към по-високо образование. През 1871 година записва медицина в Цюрих. Тук се среща с много руски емигранти, между които Бакунин и Лавров, които имали последователи сред руската колония.

Поради прогресивните й разбирания швейцарското правителство я депортирало заедно с други студенти обратно в Русия. Но жаждата й да се отдаде на медицината я отвежда в Париж, където продължила следването си. Тук се дипломира през 1876 година. Стажувала в болниците Котен през 1877 година и в Питие през 1878 година. Защитава докторска дисертация на тема: „Хистологично проучване на строежа на артериалните стени”. Комисията с председател професор Вулпиан дала висока оценка на труда й. Днес тази дисертация се пази в архивите на Сорбоната в Париж.

Честване на 80-годишния юбилей на лекарката, Варна, 1930 г. На снимката са: седнали от ляво надясно: д-р Ганев, д-р Шишков, неизв., неизв., д-р Божков, д-р Пискюлиев, митрополит Симеон, д-р А. Головина, епископ Андрей, д-р Недялков, д-р Попов, д-р Скорчев; на втория ред: д-р Хаджолян, В. Пашев, зъболекарите Папазян, Моллов и Кр. Пашев, акушерките Аврамова и Спасова, Юрий Головин (неин син), д-р Мишин, Люба Свракова (снимки: wikipedia.org)

През всичкото това време Головина пази дълбоко в душата си място за обич към поробената родина. След кървавото потушаване на Априлското въстание през 1876 година български представители заминават за различни държави и запознават световната демократична общественост с турските зверства в България. При Анастасия в Париж Драган Цанков и Марко Балабанов намират сърдечен прием. Тя живо се интересува от съдбата на България и горещо съчувства на българите. Решава да посвети силите и знанията си на българския народ.

През 1878 година се връща в Кишинев, а в началото на 1879 година заминава за България и започва работа във Велико Търново. Освободената страна се нуждаела от образовани хора и младата кишиневска българка тук намира своето място. Назначена за общински лекар в Търново тя среща Александър Головин, руски офицер и доброволец в Руско – Турската война от 1877 – 1878 година, кореспондент, останал на работа в току-що създадената българска администрация, за когото се омъжва. Съпругът й след Освобождението на България е директор на бюрото за кореспонденция в политическия кабинет на княз Батенберг, в което сътрудничела и доктор Головина.

По-късно Головин е един от частните секретари на княза, а младата лекарка Головина се занимавала с литературна дейност. Следвайки мъжа си по месторабота тя работи като лекар в София. Била е ординатор в Александровска болница и лекар в Първа софийска девическа гимназия.

След детронирането на княз Александър Батенберг двамата съпрузи напускат страната и известно време доктор Головина работи в Медицинския факултет в Цюрих, където престоява две години.

През 1887 година семейството се завръща в България и се установява във Варна. Тя е първата жена – лекар в Държавна болница. С авторитета си на специалист Анастасия Головина се утвърждава във вътрешното отделение на Държавната болница – време за равносметка на извършеното в здравно – хигиенната област след Освобождението, както и на първото в страната Варненско научно – медицинско дружество за издигане и усъвършенстване професионалното ниво на медицинските екипи и здравния контрол. През 1889 година е главен общински лекарс първостепенна задача: спазване чистотата на дворове, улици, площади, хигиена в рибни борси и кланици, както и ограничаване на епидемичните заболявания.

Като ръководител на новооткритото психично отделение към Държавната болница прилага съвременните постижения при лечение на психическо неразположение на пациента, включвайки укрепващото влияние на природната среда, особено край морето.

Доктор Головина изнася поредица сказки, участва в благотворителни изяви на варненската общественост, сътрудничи на чужди списания, както и на местния печат. И днес краеведи отбелязват теми на нейни статии с новости в медицината. В продължение на години тя е и училищен лекар.

Доктор Головина е работила и една година в Пловдив като директор на първокласната болница, след което отново се връща във Варна. Тя е една от основателките на Българския червен кръст, както и на Дружеството за закрила на децата. От нейни дарени средства са образувани фондове за Варненската мъжка гимназия и гимназията в родния град на съпруга й – Белезерка.

По случай 50-годишната й лекарска и обществена дейност било устроено тържество и в нейна чест вътрешното отделение на варненската болница било наречено с нейно име.

Доктор Анастасия Головина умира на 5 март 1933 година във Варна.

Многобройните й трудове и преводи и днес представляват исторически интерес за медицинската наука.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.