С пуловера наопаки живя Красимира Василева. Всичко й беше наопаки, но едно беше на мястото си – талантът. И познанието, и нестандартният поглед към всичко наоколо, обожаването на словото и книгата. Въпреки всички несгоди, вечното безпаричие, лош бит и болести.

Който я познава, с ръка на сърцето трябва да признае едно – нейната несравнима словесна компетентност, умението да сътвори с думи бисери на мисълта по какъвто и да е повод.

Мнозина я използваха, но нейните ученици до един си я харесваха и я уважаваха по своему. Жалеха я дори. Търсеха я за уроци или просто за разговор. На никого не отказваше Красимира. Защото литературата бе в душата й.

Дано сега отиде на ново по-спокойно и комфортно място. Тя и там ще живее наопаки. Но и там ще я обичат. Както и ние!

Сбогом Краси. Оставаш с нас!

Утре, 21 септември, в 9,20 сутринта в църквата „Св. Георги“ ще бъде отслужена заупокойна служба за Красимира. В 12,30 ч. в обредния дом на Гробищния парк в Панагюрище ще се простим с нея. В 13,00 ч. е погребението.